Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Там имаше нещо като столова с голям тезгях, няколко закърпени стола, три-четири маси и кош за ловене на омари, разположен над поставката за вестници, пълен с остарели „мъжки“ списания. Когато достигнаха тази част на сградата, стрелбата отвън се усили. После отново утихна — този път заради могъщата експлозия на резервоара на камиона, както предположи Еди. Той чу как покрай ухото му избръмча куршум, след което видя разцъфналата дупка на картината, изобразяваща морски фар, закачена на отсрещната стена.
— Какви са тези отвън? — попита Чип. — Какви сте вие? Ранен ли съм? Синът ми беше във Виетнам, знаете ли? Видяхте ли онзи камион?
Еди не отговори на нито един от тези въпроси — само се усмихна, кимна и побутна напред собственика на магазинчето. Нямаше никаква представа накъде отиват или как щяха да се измъкнат от тази каша. Единственото нещо, в което бе напълно сигурен, беше, че Калвин Тауър не беше тук. Което навярно беше добре. Тауър едва ли бе виновен за обилното количество адски огън и сяра, които се бяха изсипали тук, ала младият стрелец бе сигурен, че адският огън и сярата бяха предназначени именно за стария Кал. Само ако собственикът на книжарничката беше…
Изведнъж Еди почувства как някаква огромна нажежена игла се забива в ръката му. Мъжът изкрещя от изненада и болка. Миг по-късно усети същото пробождане, само че в прасеца. Долната част на десния му крак експлодира от ужасна болка и той извика отново.
— Еди! — Роланд се обърна. — Да не би да си…
— Няма значение, продължавай напред!
Точно пред тях се виждаше талашитена стена с три врати. На едната пишеше „ГЛАРУСИ“, на другата — „ЧАЙКИ“, а на третата — „СЛУЖЕБЕН ВХОД“.
— „СЛУЖЕБЕН ВХОД!“ — извика Еди. Погледна надолу и видя кървава дупка в сините си дънки на около пет сантиметра под дясното коляно. Куршумът не беше раздробил коляното му, което беше добре, ала, мамичко, болеше като най-ужасното нещо на света.
Над главата му експлодира някакъв абажур. По главата и раменете на младия мъж се посипаха стъкла.
— Имам застраховка, обаче един господ знае дали покрива подобни щети — извика Чип. Той избърса още от кръвта по лицето си, после я изтръска на пода, където тя застина в подобие на роршахово мастилено петно. Куршумите свистяха около тях и Еди забеляза как един откъсна яката на Чип. Някъде зад тях Джак Андолини — Стария грозник — крещеше нещо на италиански. Младият мъж си помисли, че едва ли беше заповед за отстъпление.
През това време Роланд и клиентът с бархетната риза влязоха през вратата с надпис „СЛУЖЕБЕН ВХОД“. Еди ги последва, зареден догоре с горивото на адреналина, повлякъл Чип след себе си. Озоваха се в просторно помещение, което приличаше на склад. Еди успя да долови миризмата на боя, някаква остра ментова миризма и силния аромат на кафе.
Сега господин Бархетна риза беше поел водачеството. Стрелеца го следваше по петите по пътечката в центъра на помещението, от двете страни, на която се издигаха палети с консервирани стоки. Еди куцукаше след тях заедно със собственика. Старият Чип бе изгубил голямо количество кръв от раната отстрани на главата си и младият стрелец си мислеше, че той всеки миг ще припадне, ала Чип се оказа…, ами, пич. Еди се усмихна на тази игра на думи и за момент забрави изгарящата болка в крака си, ала в следващия момент продавачът го попита какво е станало с Рут Биймър и сестра и и той предпочете да не отговаря. Ако имаше предвид двете жени, които се намираха в магазина, когато започна патакламата (а Еди бе повече от сигурен, че беше така), младият мъж се надяваше паметта му да не се възвърне много бързо.
В края на склада имаше още една врата. Господин Бархетна риза я отвори и се вцепени. Роланд го хвана за яката и го дръпна назад, след което излезе приведен напред. Зад тях куршумите свистяха и се забиваха във вратата с надпис „ВХОД ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА ЗАБРАНЕН“, която вече бе станала на решето.
— Еди! — изсъска Роланд. — Ела при мен!
Младият мъж се заклатушка напред. Пред тях се виждаше товарна площадка, а зад нея — обширна площ (около четири декара) необработена, запустяла земя. Наоколо се търкаляха преобърнати кофи за боклук, ала това едва ли правеше впечатление на някого. Еди забеляза и две купчини празни бирени кутии, достатъчно големи, за да бъдат класифицирани от археолозите като погребални могили. „Нищо общо с уютната задна веранда, на която да си почиваш след натоварен ден“ — помисли си младият мъж.
Роланд сочеше с револвера си към една петролна помпа, която изглеждаше значително по-стара и ръждясала от онези пред магазина. На нея се виждаше една-единствена дума.