Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Той се изплю в пръстта, както яздеше. Колоната се точеше по моста и пое през ливадите. Чуваше се проскърцването на кожени бойни доспехи, дрънчаха метални закопчалки, конете сумтяха и цвилеха, разнасяха се викове. Куестър се опита да си представи високия тромав Стрехан като дете, каквото и да било, неблагодарно или не, но не можа.
— Те построиха онази… онази крепостна кула, Куестър Тюс! — Календбор беше направо бесен. — Те четиримата построиха кулата при водопадите на Сир, граничеща със земите ми! Искат да изкарат, че не е нищо повече от стражева охрана. Вземат ме направо за глупак! Та тя е по-висока от стените на Риндуеър, а бойниците й имат обсег по цялата ми източна граница! Ако поискат, могат дори да ми заприщят реката и да ме лишат от водата, с която напоявам полята си! Тази крепостна кула е обида за мене, магьоснико! Тя наранява достойнството ми, както не съм и допускал, че е възможно да бъда наранен! Той се приведе по-близо към Куестър, както яздеха.
— Щях да я разруша, още щом я зърнах, но обединените армии на тези четири псета я охраняват като един! Нямам сили да ги победя, без да изложа на изтребление по-голямата част от своята армия и да остана слаб и беззащитен спрямо всички! И така, принуден съм да понасям тази… тази аномалия!
Той отново се изопна на седлото, погледът му беше ледено студен.
— Но край на това!
Куестър мигновено разбра всичко.
— Милорд, магията на бутилката е твърде опасна…
— Опасна ли! — Календбор махна с ръка и злостно го прекъсна. — Няма нищо по-опасно от тази кула! Нищо! Тя трябва да бъде унищожена! Ако магията ще ми помогне, то аз съм готов да се възползвам от нея, независимо от всякакви опасности, и то с удоволствие!
Той пришпори коня си напред и Куестър остана с празна уста и с чувство на безпомощност пред лицето на онова, което предстоеше неминуемо.
Те яздеха на североизток по посока на Мелкор цялата сутрин, докато накрая към обяд, водопадите на Сир се появиха пред очите им. Там се извисяваше и кулата, една каменна крепост, разположена в равнинна местност от едната страна на водопадите, които се спускаха надолу към долината. Кулата наистина беше нещо зловещо, цялата черна и отрупана с бойници и съоръжения за отбрана. Въоръжени хора се разхождаха по парапетите й, а конници охраняваха проходите, водещи към нея. Зазвучаха тръби и се надигнаха викове с приближаването на конниците на Календбор и животът в крепостта се раздвижи, сякаш тя беше лениво отпуснат великан, който се събужда от сън.
Лордът на Риндуеър даде сигнал на конниците си да спрат и колоната спря на брега на реката, на няколкостотин метра разстояние от подножието на заравнената височина, върху която беше разположена крепостната кула. Календбор застана няколко мига, загледан в крепостта, след което повика един от конниците си.
— Иди и кажи на тези от крепостта, че им давам време до обяд, за да я напуснат — заповяда му той. — Кажи им, че по обяд крепостта ще бъде разрушена. Върви.
Конникът пришпори коня си, а Календбор заповяда на останалите да слязат от конете. Всички зачакаха. Куестър си мислеше отново да предупреди Календбор за опасността от използването на магията на бутилката, но се отказа. Нямаше смисъл повече да се обсъжда въпроса; Календбор бе взел своето решение. По-разумният подход бе да остави лордът на Риндуеър да постигне своето за момента, но да успее да вземе от него бутилката веднага, щом приключи цялата тази работа. Куестър Тюс не беше въодушевен от подобна възможност, но явно нямаше друг избор.
Той застана редом със сивия си кон, високият му силует беше прегърбен под разноцветната мантия, и се загледа в далечината, замислен внезапно за Негово Величество краля и Абърнати. Мисълта за тях го накара да се почувства още по-потиснат. До този момент не бе успял да им помогне с нищо — нито на единия, нито на другия — печално си мислеше той.
Вестоносецът се върна. Хората от кулата няма да напуснат — извести той. Просто се бяха надсмели над ултиматума. Предложили по-скоро самият Календбор да напусне. Календбор се ухили хищно като вълк, когато чу известието на вестоносеца, загледа се отново в кулата и повече не отмести поглед от нея, докато изчакваше да стане обяд.
И когато настана обяд, лордът на Риндуеър изсумтя от задоволство, възседна коня си и каза:
— Ела с мене, Куестър Тюс.