Белия дявол — Синове

Зоя купи червена копринена блуза, червена кърпа за главата, всички стъклени накити, които намери, зелена кашмирена пола, събу се боса, пъхна писмото в пазвата и тръгна към казармите. Спайдер я изчака да се отдалечи и тръгна след нея. Градът гъмжеше от разноцветно и разноезично население. Всички раси, занаяти и пороци се бяха събрали тук, както навсякъде по градовете на Империята. Зоя плуваше сред тая гмеж без страх и без свян. Беше свикнала да я желаят, кучката му с кучка, но спокойствието, с което срещаше похотта, влудяваше Филип. Крачеше на стотина метра зад нея с изтръпнали ръце и кипящ гняв, разминаваше се с цъкащи простаци, подхвърлящи подкани на един език, който за свое щастие не разбираше. „Тази сбирщина трябва да бъде избита до крак!“ — мислеше той, стараейки се да си придаде вид на чужденец, странстващ от любопитство. Зоя преплува града и тръгна по калдъръмения път към джамаата. От време на време минаваха конни офицери, в близост до казармите димяха шарените шатри на цигани цуцумани. Спидер ги знаеше от Скендера. Тук беше разпънало стан същото племе. В Зоя се взираха всички, на него никой не обръщаше внимание. „Не бива да отивам по-далеч?“ — реши той. Вдясно извисяваше купол синя джамия, срещу нея на висок чардак беше разположено кафене, но оттук можеше да види, че във високите стъклени чаши искри вино. Спидер се изкачи по дървените стълби, отпусна се на възглавниците пред една ниска маса и едва тогава се сети, че Вангел и Зоя нямат общ език, че хърватката никога не е виждала момчето и че е невъзможно да го открие сред стотиците аджамиоглани на джамаата. „Зоя отива да ни предаде!“ — мълния прекоси мозъка му. С широки крачки извървя обратния път, оседла Атаман, разплати се с ханджията, върна се в кафенето, върза жребеца за стълбата и високо, заповеднически и на английски извика: