Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
След тези думи се обърна към празните рафтове зад себе си и започна да нарежда чашите с дъното нагоре върху рогозките. Скритото значение беше ясно: нямаше какво повече да им каже.
Лейди Хелън се обади:
— Всъщност, госпожо Суон, ние сме загрижени за Нанси Камбри. Главно заради нея дойдохме да поговорим.
Раменете на госпожа Суон се поотпуснаха, макар и да не се обърна към тях, докато им казваше:
— Глупаво момиче е тая Нане. Да се омъжи за тоя педераст. — И тръсна отвратено къдрици.
— Наистина — продължи гладко лейди Хелън. — А в момента е във възможно най-лошото положение, нали? Не само че съпругът й е убит, ами и баща й е на разпит в полицията.
Това веднага привлече интереса на госпожа Суон. Тя се обърна към тях с ръце на хълбоците. Зяпна с уста, затвори я и отново я отвори.
— Джон Пенелин?
— Точно така. Нанси се опита да каже на полицията, че е говорила с баща си по телефона снощи, така че той не е могъл да бъде в Нанрънел и да убие Мик, но те…
— Така беше — прекъсна я госпожа Суон. — Наистина го направи. Така е. Взе ми назаем десет пенса да се обади. В чантата й няма и пени благодарение на Мик. — Смяната на темата я накара да поомекне. — Винаги й взимаше парите. Нейните, на баща й и до които се докопаше. Все пари искаше. Да може да се прави на франт.
— Сигурна ли сте, че Нанси е говорила с баща си? — попита Сейнт Джеймс. — А не с някой друг?
Госпожа Суон се засегна от съмнението на Сейнт Джеймс и го посочи с пръст, за да подчертае думите си:
— Разбира се, че говори с баща си! Че нали се уморих да я чакам — забави се десет-петнайсет минути, — та се наложи да ида до кабината и да я измъкна оттам.
— Къде е тази кабина?
— До училищния двор. Точно на Пол Лейн.
— Видяхте ли я да набира номера? Можехте ли да наблюдавате самата кабина?
Госпожа Суон помисли над въпросите и бързо си извади заключение:
— Едва ли мислите, че Нанси е убила Мик! Че се е промъкнала до къщичката, накълцала го е и се е върнала, ни лук яла, ни лук мирисала, да сипва бира?
— Госпожо Суон, виждахте ли кабината от училищния двор?
— Не. И к’во от това? Нали аз измъкнах момичето? Тя плачеше. Рече, че баща й бил много ядосан, дето взела пари назаем, и че се опитвала да се сдобри с него. — Госпожа Суон стисна здраво устни, сякаш за да им покаже, че е казала всичко, което трябва. След малко обаче сякаш мехурът на гнева у нея се разрасна и се пукна, защото продължи с все по-яден глас: — И не мога да обвинявам бащата на Нанси. Всички знаеха къде отиват парите, които Нанси даваше на Мик. Право в джобовете на любовниците му. Толкоз беше влюбен в себе си, малкият му червей. Наду се като въшка, когато отиде в университета. И още се наду, когато почна с онова му там писане. Взе да мисли, че може да живее както си ще, а? Право там, в офиса на вестника. Получи си заслуженото!
— В офиса на вестника ли? — попита Сейнт Джеймс. — Срещал се е с жени в офиса на вестника?
Жената посочи яростно с глава тавана.
— Точно над нас е. Отзад има една малка стаичка. С креват и всичко. Истинско любовно гнезденце. И парадираше с туй, дето правеше. Гордееше се. Даже пазеше трофеи.
— Трофеи?
Госпожа Суон се наведе напред, сложи огромната си гръд на бара и насочи горещия си дъх към лицето на Сейнт Джеймс:
— К’во ще кажеш за дамски гащички, момче? Два различни чифта точно в чекмеджето на бюрото му. Хари ги намери. Неговият баща. Няма и шест месеца, откак е излязъл от болницата, горкият човечец, и да се натъкне на тях. Стояли си в най-горното чекмедже на бюрото му и даже не били чисти. Уф, каква кавга стана тогаз!
— Нанси е разбрала?
— Хари крещеше, не Нане. „Бебето ти е на път — викаше. — И вестникът! Семейството ни! За тебе са нищо, стига само да си задоволяваш прищевките!“ И удари Мик толкоз силно, та си помислих, че е умрял, като чух как издумка на пода. Цепна си и главата, когато се удари в ръба на шкафа. Ама само след минутка мина оттука като светкавица, а баща му беснееше след него.
— Кога е станало това? — попита Сейнт Джеймс.
Госпожа Суон сви рамене. Яростта й се беше изчерпала.
— Хари може да ви каже. Той е на горния етаж.
Джон Пенелин нави топографската карта, стегна я с ластик и я сложи заедно с дузината останали в старата поставка за чадъри в кабинета си. Късното утринно слънце струеше през стъклата и затопляше прекалено стаята, затова той отвори прозорците и нагласи щорите, докато говореше: