Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
По същия начин можело да бъдат наказани нещастниците, без да бъдат убивани. Ако брат Гилберт бе набил само двама-трима разбойници, то той щеше да извърши сравнително малък грях.
Арн се учуди, че отец Хенри не го прекъсва и не го ругае, а само направи жест с ръка, давайки му знак да продължи.
Следователно, ако брат Гилберт бе извършил малък грях, който без усилие можеше да изкупи в течение на един месец, като бе поотупал няколко разбойника, изплашвайки с това останалите и обръщайки ги в бягство, резултатът можеше да е положителен. Тогава разбойниците нямаше да са разбойници, а само пияни дръвници, които не знаят какво вършат. Щяха да се въздържат от грабеж, нямаше да бъдат обесени и децата им нямаше да останат сираци, а жените им — вдовици. Ако в случая се преценят всичките „за“ и „против“, то щеше да се окаже, че брат Гилберт щеше да преследва благи цели, използвайки насилие без гняв. И тогава нямаше да причини зло. Та нали тази тема се повтаря често у самия свети Бернар.
Арн видя, че отец Хенри седеше, потънал в мислите си и намръщил чело, както правеше винаги, когато не искаше да го безпокоят по време на решаване на сложна задача. Учуден, Арн млъкна.
Чака дълго и търпеливо, защото отец Хенри не го отпращаше. Най-сетне свещеникът погледна Арн, усмихна се поощрително, потупа го нежно по ръката и кимна, подготвяйки се за обяснение и прочиствайки си гърлото както обикновено. Арн чакаше напрегнато.
— Изумяваш ме, млади човече, с проницателните си забележки в област, в която не си кой знае колко силен — започна отец Хенри. — Засегна два проблема, макар че те са тясно свързани помежду си. Забележката ти, че един малък грях, извършен от брат Гилберт, би могъл да изключи нещо по-сериозно, е формално правилна. Едновременно с това обаче е и лъжовна. Ако в момента, когато брат Гилберт е трябвало да избира между това да приложи насилие, тоест да извърши най-страшния грях, и това, да постъпи така, както е постъпил, тогава и само тогава, твоите съображения са правилни. Не ти се сърдя, но все пак съм длъжен да ти посоча, че формалната страна на изказването ти, въпреки че то би било одобрено и от самия Аристотел, все пак включва това, че брат Гилберт не е онзи, който е, тоест смъртен грешник, а Божи служител, на когото е дадено да знае истината и да предвижда бъдещето. Това е поучителен пример, който показва колко неразумни можем да бъдем ние, хората, опитващи се да постъпваме правилно, според съвестта си. Като цяло е твърде поучително.
— От това обаче не става по-лесно за онези нещастници, които дълго време са въвеждани в изкушение, след което са обесени и изпратени на вечни мъки в ада — промърмори недоволно Арн и веднага получи нареждане да произнесе десет пъти „Отче наш“ за дързостта си.
Докато Арн се молеше послушно, отец Хенри с благодарност, макар и не без угризение на съвестта, използва прекъсването, за да обмисли всичко, както трябва, и, за свой ужас, изведнъж откри, че не е уверен вече в контрааргументите си.
Нима не бе преувеличено да се каже, че брат Гилберт като Божи служител е трябвало да предвиди, че умереното насилие без гняв в дадения случай щеше да донесе повече добро, отколкото изповядваното от Иисус Христос миролюбие?
А може би брат Гилберт, който с Божията помощ можеше да отнесе главата на всеки, който го нападне, си бе наложил толкова сурова епитимия за греховете, извършени от него в Свещената война, така че бе длъжен да се въздържа във всеки един случай от насилие? Или по-скоро му бе забранено, или сам си бе забранил да мисли, че от него се изисква само сляпо изпълнение на наложеното му наказание?
В такъв случай брат Гилберт нямаше грях, че бе постъпил така. Тогава обаче малкият Арн бе демонстрирал за пръв път теологична проницателност и което бе по-доброто, бе проявил вярата си.
Най-лесно бе обаче да се говори именно сега за големия проблем, засегнат от Арн. Към останалото можеха да се върнат и след седмица-две, когато отец Хенри щеше да го е обмислил както трябва и да е прочел необходимите текстове.
— А сега да обсъдим втория ти проблем — с подчертано дружелюбие каза отец Хенри на Арн, след като последният произнесе за десети път „Отче наш“. — Свети Бернар отбелязва твърде справедливо, че всичко, което се прави с благи намерения — знаеш какво имам предвид, така че няма да обясняваме определенията — не може да предизвика зло. Кое е най-голямото практическо проявление на това?