Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
През годините, през които Арн не можеше да се занимава с пеене, той се промени, както се промениха и заниманията му. Времето, което преди това прекарваше с брат Лудвиг и хора, а именно няколко часа дневно, сега отдаваше на брат Ги на брега на морето. Той го научи бързо да плете мрежи, да лови риба и да управлява малка лодка, както се правеше това в неговия роден край. За всеки случай брат Ги се погрижи и за това Арн да се научи да плува и да се гмурка.
На брат Гилберт пък той стана не само ученик, но и работник. В ковачницата му възлагаха все по-тежка работа и ръцете му укрепваха почти толкова бързо, колкото се увеличаваше ръстът му. Можеше да извършва обичайните ковашки дейности и бе способен да изковава хубави неща за продажба, като само в онова, което се отнасяше до изковаването на мечове, продължаваше да изостава доста от брат Гилберт.
Двете кобили, Хадия и Айша, родиха по три жребчета всяка, а Шамсиин се превърна в толкова силен жребец, колкото бе и Назир. Грижата за конете от Светите земи също влизаше в задълженията на Арн, като той трябваше да обяздва новите жребчета и да следи Назир и Шамсиин да стоят всеки в ограждението си и да не се кръстосват със северните кобили.
Надеждите на брат Гилберт, че конете от Светите земи ще донесат много сребро обаче засега се оправдаваха слабо. Датските стурмани, идващи в манастира, за да си купят нови мечове и билки за жените си, оглеждаха чуждоземните коне с подозрение. Смятаха, че тези животни са твърде тънки и слаби. Отначало брат Гилберт трудно приемаше подобни изказвания насериозно, като си мислеше, че те просто се шегуват. Когато обаче разбра, че варварите говореха сериозно, като понякога дори водеха с гордост при него собствените си коне, за да му покажат как трябвало да изглеждат истински жребци, той се огорчи много.
Най-сетне, по случайно стечение на обстоятелствата, брат Гилберт измисли един трик, който проработи чудесно, но го принуди да се измъчва с угризения на съвестта. Когато един от тези датчани доведе своя дебел и упорит северен кон и сред останалите му достойнства в сравнение със „слабите“ коне спомена бързината, брат Гилберт бе осенен на мига от гениална идея. Той предложи на доблестния датски рицар да се надпрепускват до морето и обратно, като каза, че един от новите коне щял да бъде язден само от малко момче от манастира. И ако рицарят пристигнел първи, нямало да е необходимо да плаща за току-що купения меч. От само себе си се разбираше, че за светския човек бе голямо изкушение да постави някакво условие, като например това, че в случай на загуба датският рицар се задължаваше да купи, да кажем, кон. Паричният облог бе тежък грях. Сключеният бас обаче не бе хазартна игра, защото резултатът бе предрешен.
Да се преструва обаче, че това не бе така, бе също грешно, но в по-малка степен от залагането на пари, и брат Гилберт си наложи сам наказание за предстоящата седмица.
Облещил очи от учудване, Арн разбра, че трябва да се надбягва със самия Шамсиин с дебелия старец и неговата кранта, която напълно подхождаше на стопанина си. Повярва трудно на ушите си, но се подчини. След като двамата участници в състезанието бяха вече до манастирската ограда, Арн, вълнувайки се, попита брат Гилберт на латински, въпреки че винаги разговаряха помежду си на френски, дали трябва да препуска с всички сили или трябва да се движи бавно, за да може приличащият на салам кон да го догонва. Странно, но брат Гилберт му нареди строго да препуска с всички сили.
Арн се върна при манастира тогава, когато датският рицар бе успял да премине само половината от определеното разстояние и се обръщаше на брега.
След това някои стурмани от Рингстед, които се забавляваха с това да се състезават с коне и сключваха облози, решиха, че слабите кранти от Витскел имат поне едно полезно качество. Слуховете за това се разпространиха до Роскил и скоро конете от „Школата на живота“ започнаха да носят много пари.
Упражненията, които брат Гилберт отработваше сега с Арн, се отнасяха не до равновесието и скоростта, а до значително по-дребни детайли. Те вече се занимаваха приблизително по час на ден в едно от загражденията за жребците, карайки конете да препускат наоколо по особен начин, да отстъпват заднишком, да се изправят на задни крака и да се обръщат във въздуха, да се движат от една страна на друга и напред или назад едновременно. Учеха ги и кои сигнали означаваха ритник с предните копита и едновременен скок напред или ритник със задните крака и последващ го отскок встрани. Когато всичко вървеше както бе замислено, тези занимания харесваха на Арн, но понякога му бе скучно. Във всеки случай, по време на задължителните упражнения. Свободните упражнения, при които можеше да тренира с дървени мечове или копия, бяха къде-къде по-интересни.