Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Пешите упражнения станаха значително по-сложни и се отнасяха преди всичко до удари и парирания на нападение с меч. Арн вече използваше истински стоманен меч. Понеже брат Гилберт го хвалеше рядко и по-често го ругаеше, а освен това Арн никога не бе виждал друг човек с меч в ръка, освен брат Гилберт, юношата бе свято убеден в това, че не става за воин. Той обаче не се предаваше и продължаваше да се труди в името Господне и в тази област, защото отчаянието бе тежък грях.
Съвсем иначе стояха нещата при брат Ги на брега на морето. На последния му се наложи да изостави мечтата си да приучи датчаните около Лимфиорд да ядат миди. Развъждането на последните бе намалено значително в сравнение с първоначалните мащаби и бе насочено да удовлетворява само потребностите на провансалските готвачи в „Школата на живота“.
Задачата на брат Ги бе не увеличаването на доходите на „Школата на живота“, а разпространяването на благата на цивилизацията, и той трябваше да го прави, давайки добър пример. Целта на работата му бе приблизително такава, каквато и на братята, занимаващи се със селско стопанство — не да продава, а преди всичко да учи. С мидите обаче той бе претърпял огромно поражение, опитвайки се да разпространи знанието за ползата от тях.
Що се отнасяше обаче до риболовните такъми и изработването на лодки, нещата вървяха по-добре. След като брат Ги бе видял как изглеждаха харпуните на жителите от Лимфиорд и колко са прави върховете им, той отиде при брат Гилберт и му поръча няколко харпуна с куки накрая, които раздаде след това. Открил, че местните жители ловят риба във фиорда само с неподвижни таляни, той започна да прави преносими мрежи и тралове. Разликата между неговите мрежи и мрежите на жителите на Лимфиорд се състоеше преди всичко в подвижността, постигана за сметка на по-големия брой възли и по-тънкия материал.
Само за около година Арн овладя изкуството да плете мрежи и, според думите на брат Ги, те можеха да бъдат приемани за правени от истински бретонец. Тази работа не бе трудна за Арн, но бе еднообразна.
Скоро всичко стана приблизително така, както го бе замислил брат Ги. Жителите на Лимфиорд от близките селища започнаха да пристигат, за да погледат с любопитство, а отначало и с известна доза недоверие, как могат да се използват подвижните мрежи, а брат Ги, в съответствие, разбира се, с духа на християнското учение, бе готов да сподели знанията си, използвайки Арн като преводач.
Брат Ги оставяше постоянно Арн сам до пристана за лодките, докато лично се отправяше с датските рибари в морето, за да им покаже например как да замятат мрежата от движеща се лодка. Да се учат да плетат новите мрежи се налагаше само на жените, както на младите, така и на старите, защото в околностите на Лимфиорд това занимание се смяташе за женска работа.
И се случи така, че Арн, чийто опит в общуването с жени се ограничаваше само с виденията по време на вечерните молитви, когато се молеше за покой на душата на майка си, сега се оказваше всеки ден в женска компания. Отначало всичките те — и младите, и старите — се смееха на върлинестия юноша със силните ръце, който, изчервявайки се и заеквайки, гледаше през цялото време към земята, показвайки им своето избръснато теме, а не сините си очи.
Арн знаеше на теория как трябва да се държи един учител, защото самият той имаше много учители. Онова, което му се струваше, че знае за науката на преподаването, съвсем не съответстваше обаче на това, което му се налагаше да търпи сега, когато ученичките му не проявяваха необходимите послушание и почит. Те се шегуваха и се смееха, а възрастните жени понякога дори го галеха нескромно по главата.
Той обаче само стискаше зъби, напомняйки си, че има задача, която трябва да изпълнява с цялата си отговорност. След известно време реши да вдига от време на време очи и погледът му неизбежно се спираше върху гърдите им под леките летни ризи, върху палавите им усмивки и любопитните им очи.
Тя се казва Биргите и имаше гъсти медно рижави коси, вплетени в плитка. Бе на толкова години, на колкото бе и Арн, и често го молеше да й покаже отново онова, което той знаеше, че тя вече умее. Когато сядаше до нея, усещаше топлината, излъчвана от бедрата й, и когато тя се преструваше на неловка, вземаше ръцете й в своите, за да й покаже как трябва да се усуква и плете.
Арн не разбираше, че вече бе станал грешник, поради което онова, което се случваше, стана известно на отец Хенри едва след известно време. Тогава обаче бе вече твърде късно.