Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Тогава брат Гилберт му отговори, че той, естествено, се моли не за запазването на корабните отломки, а за спасението на душите на заблудените хора, които рискуват да си навлекат нещастие за целия остатък от земния си живот. Отначало грабителят бе слисан, но след това освирепя още повече и пришпори коня си, опитвайки се да удари брат Гилберт.
Намиращият се на няколко метра от наставника си Арн почувства инстинктивно какво щеше да направи брат Гилберт и във всеки случай се оказа прав в първия момент. Вдигнал секирата и държейки я с две ръце разбойникът замахна косо от горе на долу, което със сигурност щеше да е смъртоносно, ако бе улучил целта си. Брат Гилберт обаче докосна два пъти почти незабележимо с пръчката си Назир, който мигновено се отдръпна. В резултат на това секирата разсече въздуха, силата на собствения му удар изхвърли разбойника от седлото и той, превъртайки се, удари тежко гръб в земята.
Ако това бе по време на занятията на Арн с брат Гилберт, то на земята сега щеше да се търкаля Арн и в следващия миг щеше да почувства крака на учителя си върху ръката си, с която щеше да държи меч. След това щеше да му отнеме оръжието, а после щеше да го мъмри.
Сега обаче брат Гилберт остана върху седлото, скръстил спокойно ръце и държейки юздата на Назир.
Унизеният разбойник стана, ругаейки, на крака, хвана отново секирата си и нападна, но вече пеша. Всъщност, със същия резултат. Хвърли се срещу брат Гилберт, замахна и в следващия миг откри, че отново сече въздуха и отново пада на земята. Съратниците на грабителя не можеха да сдържат смеха си, което го разяри още повече.
Когато вдигна оръжието си за трети път, брат Гилберт вдигна успокояващо ръка и поясни, че никой няма да се съпротивлява на грабежа, ако само той е цел на нападението. Иска обаче да предпази за последен път грабителите.
— Имате избор — каза спокойно той, като едновременно принуждаваше Назир да се върти на място, сякаш стремейки се да демонстрира, че новите атаки ще са безсмислени. — Ако решите да вземете онова, което се готвехте да откраднете, ние няма да възпрепятстваме насилието. Помислете си обаче за това, че в такъв случай се предавате на дявола и ставате престъпници, на които не им остава нищо друго, освен да чакат суровото кралско наказание. Ако пък се разкайвате, то си вървете у дома и тогава ние ще ви простим и ще се молим за вас.
Разбойникът обаче не искаше да чуе нищо подобно. Повтаряше, като навит, че благото от потъналите кораби принадлежи от незапомнени времена на крайморските жители. Стоящите до него хора, започнаха да размахват възбудено своите копия, мечове и вили и изведнъж един от тях хвърли копието си право към брат Гилберт.
Това бе тежко и неповратливо копие със старинен широк накрайник, поради което Арн успя да предвиди онова, което щеше да се случи. Седейки върху седлото си, брат Гилберт се наведе леко настрани, хвана копието в полет и го насочи срещу шайката, сякаш се готвеше да го метне по разбойниците. Арн успя да забележи, че очите на последните заблестяха, както се случва обикновено от страх. Брат Гилберт обаче отпусна бързо копието върху коляното си, счупи го, както се чупи малка тресчица, и хвърли парчетата на земята.
— Ние сме Божии слуги, не можем да се бием с вас и вие го знаете! — извика той. — Ако все пак искате да си навлечете проклятие за целия остатък от никому ненужния ви земен живот, то взимайте онова, което искате да ни отнемете! Ние не можем да ви забраним това безумие.
Разбойниците се събраха на кратък съвет. Човекът със секирата се помъкна назад към съучастниците си и между тях избухна разгорещен спор, а брат Гилберт повика при себе си братята си и им каза, че ако се стигне до бой, то всеки трябва да спасява сам живота си и да бяга по-надалече. А и не им оставаше нищо друго. Арн получи строго указание да се държи на безопасно разстояние от разбойниците и ако се започне схватка, да препуска към вкъщи и да разкаже за случилото се.
Разбойниците не знаеха какво да правят, защото можеха да вземат спокойно каквото поискаха от тежкия товар, но не можеха да убият всичките свидетели, както го бяха правили преди с нещастните моряци, които бяха преживели корабокрушенията и се бяха озовали на брега, но в последния миг от живота си бяха откривали, че са в ръцете на разбойници, които си изкарват прехраната със събраното от потъналите кораби. В дадения случай не можеха да се доберат до двамата монаси, които яздеха коне. Затова решиха да вземат част от товара и да се надяват, че понеже никой нямаше да бъде убит, кралското отмъщение няма да застигне никого от тях за това, че само са намалили теглото на тежките каруци на тлъстите монаси.