Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Речено — сторено. Разбойниците награбиха всичко, което можеха да отнесат и което им се струваше ценно, докато монасите, застанали на разстояние, се молеха за душите на грешниците. След като товарът бе ограбен и силно крещящите бандити се отдалечиха, монасите натовариха отново върху каруците онова, което бе останало, и продължиха пътя си към „Школата на живота“.
След завръщането им отец Хенри написа жалба до крал Валдемар, в което му разказа за нарушаването на указа му. Скоро бяха изпратени воини, които да заловят виновните. Оказа се, че е лесна работа. Голяма част от откраднатите неща бяха върнати в „Школата на живота“, а всичките разбойници бяха обесени.
Това събитие направи огромно впечатление на Арн и даде храна на размислите му. Бе му жал за грабителите, поразени от смъртен грях — алчността. Те сами си бяха навлекли гибел и сега търпяха вечни мъки. Разбираше, че те са се чувствали унизени, защото благото от потъналите кораби е принадлежало по право на тях, крайбрежните жители, още от древността, и им е било тежко заради това, че чуждоземните монаси им отнемаха този източник на доход. Освен това, те бяха пияни. Въпреки че самият Арн не знаеше какво е да си пиян някои от братята попрекаляваха понякога с виното, сякаш за да демонстрират с примера си, че хората губят разума си от това. Тези монаси бяха наказвани за пиянството, като ги обричаха за месец на хляб и вода, но на Арн все пак му се струваше, че пияният не може да отговаря напълно за постъпките си.
Момчето обаче не можеше да разбере защо брат Гилберт се бе държал така. Нападателите бяха просто рибари, които не познаваха възможностите на оръжието, намиращо се в ръцете им, както поне смяташе Арн. Брат Гилберт можеше да ги обезоръжи с лекота и да ги накара да се разбягат. Тогава те нямаше да могат да разграбят каруците и на воините на краля нямаше да им се налага да ги търсят и бесят. Нима истинската любов към ближния не се състоеше в това да се опитваш да предпазиш ближния си от неразумни постъпки, ако има, разбира се, такава възможност?
Арн искаше да обсъди това с брат Гилберт, който трябваше да е убеден, че е постъпил правилно, като не бе предпазил грешниците от безумство.
Арн обаче се обърна към отец Хенри.
Последният нямаше нищо против това момчето да се моли за душите на грешниците, защото това означаваше, че то осъзнава живота на Иисус Христос като пример за всички живеещи на земята. А това бе добре.
Повече го безпокоеше фактът, че Арн очевидно не разбираше защо брат Гилберт не бе могъл да употреби сила. Членът на ордена, убил друг човек, е загубен завинаги. Заповедта „Не убивай!“ е свята и ненарушима.
Арн възрази, че Светото писание е пълно с неизпълними заповеди. Например брат Ги дьо Бретон и досега не бе успял да накара датчаните да опитат миди. Щом само бе пристигнал в „Школата на живота“, във фиорда бе започнато веднага развъждане на миди. И до ден-днешен обаче само братята ги ядяха, приготвяйки ги по един или други хитроумен начин, защото датчаните, живеещи край Лимфиорд, твърдяха: „А всичко, което няма перки и люспи, не бива да се яде: това е нечисто“, съгласно Петата книга на Мойсей, 14:8 или нещо от този род.
— Петата книга на Мойсей, 14:10 — поправи го отец Хенри.
В ред 14:8 се съдържа забрана за ядене на свинско месо, което като цяло потвърждава същия проблем или, в краен случай, обратната му страна, защото именно датчаните нямат нищо против да ядат свинско. Във всеки случай, и Арн трябва да го знае, съществува разлика между малките забрани от подобен вид и сериозните заповеди. Ако се търсят незначителни забрани в Светото писание, то може непрестанно да се намират и много смешни, като например, че не трябва да се стриже късо косата, когато скърбиш за починал, а също така и много нехристиянски жестокости, от типа, че там се казва, че който противоречи на баща си или майка си, трябва да бъде предаден на смърт чрез замерване с камъни.
Най-важното е да се научим да разбираме Светото писание и пътеводна звезда за това е самият Иисус Христос, който лично със своя пример показва как трябва да се прави това. Казано накратко, убийството спада към строгите забрани.
Арн обаче не се предаваше. Продължаваше да настоява на своето, при това аргументирайки гледната си точка логически, както през целия му живот го бе учил отец Хенри. Писмото може да убива, каза Арн, както и мечът. Пишейки на крал Валдемар, отец Хенри бе довел до това да бъдат убити нещастните и несполучили разбойници, защото съдбата им бе предрешена в момента, в който кралят бе получил писмото от „Школата на живота“.