Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Не знам дали ще се върна в света, или не — трезво каза тя, но гласът й още трепереше от потиснатата мощ, която беше от чиста радост. — Съжалявам, че все още не съм в състояние да взема решение. Сигурна съм обаче в едно: няма да ме е страх да реша.
Франсиско прие внезапната ведрост на лицето й като доказателство, че инцидентът е бил маловажен. Но Голт разбра — той я погледна, а в очите му се четеше и развеселеност, и презрителен упрек. Не каза нищо, докато не останаха сами, тръгнали надолу по пътеката към долината. Тогава я погледна отново, веселието в очите му се беше изострило, и каза:
— Трябваше да ме подложите на изпитание, за да разберете дали ще падна до най-ниското стъпало на алтруизма ли?
Тя не отговори, но го погледна с открито, беззащитно съгласие. Той се разсмя и отклони поглед, а след няколко стъпки каза бавно, сякаш цитираше:
— Никой не остава тук, като фалшифицира реалността по какъвто и да е начин.
Част от силата на облекчението — мислеше си тя, докато вървеше мълчаливо до него — беше шокът от контраста: бе видяла внезапно, непосредствено, живо, сякаш я беше докоснала, точната картина на значението на саможертвата, ако те тримата я изпълнеха. Голт щеше да се откаже от жената, която иска, в името на приятеля си, подменяйки най-великото чувство, изваждайки него от реалността, а себе си от нейния живот — без значение каква би била цената за него или за нея; сетне щеше да мъкне остатъка от годините си през блатото на непостигнатото и неизпълненото. Тя щеше да се обърне за утеха към втория най-добър избор, имитирайки любов, която не чувства, готова да я имитира, тъй като волята й за самоизмама е основната предпоставка за саможертвата на Голт; сетне щеше да изживее годините си в безнадежден копнеж, приела, като облекчение за незарастваща рана, няколкото мига на уморена привързаност, плюс убеждението, че любовта е безсилна, а щастието не може да бъде намерено на Земята. Франсиско щеше да се бори с изплъзващата се мъгла на подменената реалност с живот, превърнат в лъжа от двама души, които му бяха най-скъпи, на които вярваше най-много, борейки се да разбере какво липсва на щастието му — надолу по крехкия ешафод на лъжата над бездната на откритието, че не той е човекът, когото тя обича, а е просто ненавистен заместител, нещо като пациент, който тя е приела от съжаление, нещо като патерица, а проницателността му щеше да се превърне в опасност, и просто щеше да отстъпи пред инертната глупост да защитава калпавата сграда на радостта си, да се бори, да се предаде и да потъне в ужасната рутина на убеждението, че постижението е невъзможно за човека… Така и тримата, които имаха всички дарове на съществуването, разпилени пред тях, щяха да свършат като озлобени нещастници, които крещят отчаяно, че животът е безизходица — безизходица заради това, че не са могли да направят нереалността реална.
Но тъкмо това е моралният кодекс на хората във външния свят, мислеше си тя, кодекс, който им нарежда да действат с предпоставката за слабостта, измамата и глупостта на другия — това беше рамката на живота им, същата тази битка в мъглата на преструвките и неразбраните неща, същото това вярване, че фактите не са солидни и окончателни, това състояние, в което, отрекли всяка форма на реалност, хората търсят опипом пътя си в живота, нереален и неоформен, и умират, без да са се раждали. Тук, мислеше си тя, докато гледаше надолу през зелените клони към блещукащите покриви в долината, се общува с хора, които са чисти и здрави като скали, и огромната душевна лекота на облекчението й идваше от увереността, че няма трудна битка, няма опасно решение на място, в което няма сумрачна несигурност, нито безформено извъртане на случайността.
— Хрумвало ли ви е някога, госпожице Тагарт — попита Голт с нехайния тон на абстрактна дискусия, но така, сякаш знаеше какъв ще бъде нейният отговор, — че няма конфликт на интереси между хората и в бизнеса, и в търговията и в най-личните им желания, стига да забравят ирационалното в представите си за възможното и да забравят разрушението в представите си за практичното? Няма конфликт, няма призиви за саможертва, никой не е заплаха за целите на другите, ако хората разберат, че реалността е нещо абсолютно, което не може да се фалшифицира, че лъжите не работят, че неспечеленото не може да се притежава, че незаслуженото не може да се дава, че разрушаването на стойност, която съществува, няма да придаде стойност на нещо, което я няма. Бизнесменът, който иска да спечели пазар, като задуши по-добрия конкурент, работникът, който иска дял от богатството на работодателя си, човекът на изкуството, който завижда на по-големия талант на съперника си — всички те искат факти, които не съществуват, и разрушението е единственото средство за осъществяване на желанието им. Ако го преследват, няма да постигнат пазар, богатство и безсмъртна слава, по-скоро ще разрушат производството, работата и изкуството. Желанието за нещо ирационално не може да се постигне, независимо дали жертвените животни го искат или не. Но хората няма да спрат да искат невъзможното и няма да забравят копнежа си по разрухата, докато саморазрушението и саможертвата им се проповядват като практични средства за постигане на нечие щастие. Той я погледна и добави бавно, при което лекото напрежение бе единствената промяна в безразличния тон на гласа му: — В моя власт е да постигна или разруша единствено собственото си щастие. Трябва да проявите повече уважение и към него, и към мен, и да не се плашите от онова, което ви притеснява.