Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
22.
Фиона се върна от вечерята си с Уолт и се запъти право към телефона, замаяна от непрестанното флиртуване, двете чаши вино и неизречената й загриженост за Кайра. Инстинктът й подсказваше да се обади на Катрин, за да разбере дали безпокойството, което изпитва, може да е резултат от загубата на памет, но не искаше отново да я анализират и някой да поставя под въпрос решение, което вече бе взела. Затова тя намери в Гугъл името на компанията от листа в гаража и попита каква е процедурата за проследяване на липсваща кола.
Ейнджъл се отърка топло в прасеца й. Фиона вдигна котката в скута си, като се зачуди дали Ейнджъл и Беатрис ще се погаждат и дали изобщо ще се стигне дотам.
Мъжът, който се обади, говореше английски със силен индийски акцент и на нея й бе трудно да го разбере. Тя често се повтаряше, като понякога за кратко губеше нишката на разговора, и накрая установи, че компанията прави разлика между липсваща и открадната кола и предлага услугите си само за откраднати.
Искането за проследяване на задигната кола трябваше да дойде от полицейска служба. Посъветваха я да докладва в полицията и оттам да отправят искане към компанията колкото може по-скоро. Бе статистически доказано, че автомобилите, за чиято кражба е съобщено през първите три часа, са най-малко пострадали от вандализъм.
Тя затвори. Опита за кой ли път през последните два дни да се свърже с мобилния телефон на Кайра и чу как той веднага включи на гласова поща. Фиона прекъсна, без да оставя десето поред съобщение, на което никой няма да отговори.
Замисли се дали да не позвъни на родителите на Кайра, но знаеше за обтегнатите им отношения и не искаше да създава излишни проблеми на момичето. Но ако нещо беше станало? Съвпадение ли беше, че Кайра липсваше, откакто Фиона се бе събудила от кошмара на комата? А може би не се беше спънала, а Кайра я бе бутнала? И вероятно после се бе паникьосала и бе избягала, без да повика линейка? Какво ли скарване би могло да доведе до такава постъпка? И защо Катрин бе казала, че извинението, разкрито при хипнозата, е дошло от мъж, а не от жена, ако й се бе извинявала Кайра? А и за какво ще й се извинява?
И двете избягваха да карат колите на Енгълтън заради застраховката. На Фиона й бе трудно да повярва, че Кайра ще вземе някой от автомобилите. Ако го бе направила, това ясно показваше емоционалното й състояние в онзи момент. Сега беше по-важно от всякога да намерят пикапа.
Усети вина, задето умишлено бе пропуснала да каже на Уолт, че липсващата кола е пикап.
Тя заключи вратата на бунгалото, грабна фотоапарата и го включи отново към лаптопа. Зае се да преглежда бързо снимките от мястото, където бе намерен трупът на Гейл, и накрая пръстът й застина над мишката, когато на екрана се появи поредица от снимки с кални отпечатъци от гуми.
Уолт ясно бе заявил, че отпечатъците на местопрестъплението са оставени от пикап.
Дали това е липсващият пикап? — зачуди се тя.
Цъкна два пъти върху първия от четирите образа и снимката се отвори в отделен прозорец. Тя се приведе напред да я разгледа по-добре.
23.
— Няма приложена снимка — докладва заместник-шериф Дейвид Бломпие, застанал от другата страна на бюрото на Уолт.
Той бе оплешивяващ мъж с дружелюбно лице и издуто коремче. Вече бе получил второ предупреждение да започне режим с физически упражнения и Уолт се страхуваше, че скоро ще се наложи да го отстрани за неизпълнение.
Шерифът гледаше разпечатка на доклада за трансакциите по банковата сметка на Мартел Гейл, която му бе пратена по имейла от „Пърчис Банк“ в Мобийл, Луизиана.
— Гейл е използвал банковата си карта в деня след смъртта си — отбеляза той.
— Изтеглил е целия лимит от четиристотин долара. А на следващия работен ден — още четиристотин.
— И няма снимка.
— На банкоматите на „Сотуут Нешънъл“ има лепенки, на които пише, че се използват камери, но всъщност няма такива. Не помните ли? Това излезе наяве миналата година при…
— … онзи случай с бракониера. Издирването му. Да, помня — каза Уолт.
— Мислите, че е бил убиецът? — попита Бломпие.
— Все още нямаме достатъчно информация за подобно заключение — каза Уолт. — Но е напълно възможно. Добра работа, Дейвид.