Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
— Спасението дойде от сестрата на майка ми — каза Снежно цвете. — След като двете с теб станахме лаотун, успя да уреди що-годе сносен брак за по-голямата ми сестра. Тя спря да си идва у дома. По-късно леля изпрати по-големия ми брат да чиракува в Шандзянсю. По-малкият ми брат работи на нивите на новото ти семейство. Както знаеш, по-малката ми сестра почина…
Но мен не ме интересуваха хора, които никога не бях срещала и за които бях чувала само лъжи.
— Какво стана с теб?
— Леля промени бъдещето ми с помощта на ножици, бинтове и стипца. Баща ми възразяваше, но нали познаваш леля Уан. Кой може да й откаже, когато си е наумила нещо?
— Леля Уан? — главата ми се замая. — Имаш предвид леля Уан, сватовницата?
— Тя е сестра на майка ми.
Притиснах пръсти към слепоочията си. Още първия ден, когато се запознахме и посетихме храмовия панаир, Снежно цвете се бе обърнала към посредницата с „лельо“. Тогава си помислих, че го прави от уважение и любезност, и самата аз започнах да я наричам така. Почувствах се глупава и смешна.
— Не си ми казвала — рекох.
— За леля Уан ли? Това е едничкото, което бях убедена, че знаеш.
„Едничкото, което бях убедена, че знаеш“. Опитах се да проумея тези думи.
— Леля Уан прозряла истинската същност на баща ми — продължи Снежно цвете. — Разбрала, че е слабохарактерен. Огледала и мен. Прочела в чертите ми нежелание да се подчинявам и да внимавам, както и колко безнадеждна съм в домакинстването, но също съобразила, че майка ми може да ме научи да бродирам, да се обличам добре, да се държа изискано в присъствието на мъже, да овладея женското писмо. Леля е само жена, но като посредница има и делови нюх. Разбрала накъде вървят нещата за семейството ми, а и за мен самата. Започнала да търси подходящо момиче, което да стане моя сродна душа, с надеждата, че този съюз ще отправи ясно послание към хората в околността за това, че съм образована, предана, покорна…
— И годна за женитба — заключих аз. Същото важеше и за мен.
— Обикаляла окръга, бродила далеч извън района си на сватовница, докато един ден не чула за теб от гадателя. Щом те видяла, решила да свърже съдбите ни.
— Не разбирам.
Снежно цвете се усмихна печално.
— Ти щеше да се издигнеш, а аз вървях към падението. Когато се срещнахме за първи път, не знаех нищо за това. От мен се искаше да се уча от теб.
— Но нали ти учеше мен. Винаги си ме превъзхождала в бродирането. А и имаш огромни познания по нюшу. От тебе зная как да живея в дом с високи прагове…
— А от теб аз овладях уменията да вадя вода от кладенеца, да пера, готвя, чистя. Опитах се да науча майка си, но тя вижда живота такъв, какъвто беше.
Вече се досещах, че майка й се бе вкопчила в безвъзвратно отлетялото минало, но от онзи разказ на Снежно цвете за семейството й днес ми се струва, че самата тя гледаше света през милостивото було на спомена. От близостта ни през всички онези години знаех, че вярва, че домашният свят, обитаван от жените, трябва да бъде прекрасен и безметежен. Може би смяташе, че някак си прежните времена може да се завърнат.
— От теб получих уменията, които ми бяха необходими за новия ми живот — каза Снежно цвете, — само дето никога не съм можела да чистя така добре като теб.
Наистина в тази работа никак не я биваше. Винаги съм смятала, че това бе начин да си затваря очите за мръсотията, в която живеехме в моя дом. Сега разбрах, че за ума й бе по-лесно да се носи из небесата отвъд облаците, отколкото да признае грозотата, която се натрапваше пред очите й.
— Но вашата къща е много по-голяма, отколкото нашата, и чистенето й е по-тежка задача, а ти си била само девойка с прибрани коси — упорствах глупаво, опитвайки се да я разведря. — Имала си…
— Безпомощна майка, баща, пристрастен към опиума, и братя и сестри, които напуснаха дома ни един по един.
— Но ти се омъжваш…
Внезапно си спомних деня на последната разпра между госпожа Гао и госпожа Уан. Какво бе казала тя за годеника на Снежно цвете? Опитах се да си припомня какво знаех за нейната женитба, но тя много рядко или изобщо не говореше за бъдещия си съпруг. Рядко, да не кажа никога, показваше даровете, изпратени й от семейството на годеника й. Вярно, бяхме виждали парчета памук и коприна, които шиеше, но тя винаги казваше, че това са вещи за всекидневието, например обувки за самата нея. Нищо специално.