Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
С отсъстващ поглед Снежно цвете преживяваше отново безвъзвратно отминалите времена.
— Две години след раждането ми дядо и баба починали — продължи тя. — Семейството ми имаше всичко — разкошни дрехи, изобилна храна, многобройна прислуга. Баща ми ме вземаше със себе си при своите пътувания, майка ми ме водеше в храма на Гупо. Видях и научих много като дете. Ала той трябваше да се грижи за трите наложници на дядо и да омъжи четирите си сестри и петте полусестри, родени от държанките. Трябваше да осигури работа, храна и подслон на полските работници и домашната прислуга. Женитбите на сестрите му бяха договорени. Той искаше да покаже на всички какъв големец е. При всяка следваща сватба даровете бяха все по-разточителни. Започна да продава нивите си на земевладелеца от западната част на провинцията, за да купи повече коприна или поредното прасе като подарък за сватовете. Майка ми — ти я видя — е красива външно, ала в душата си е каквато бях аз, преди да те срещна: гледана, разглезена и напълно невежа в женската работа, с изключение на бродирането и нюшу. Баща ми…
Снежно цвете се поколеба, после изтърси:
— Баща ми се пристрасти към лулата.
Спомних си отново онзи ден, когато майка ми се видя принудена да изпъди госпожа Гао заради приказките й за семейството на Снежно цвете. Тя бе споменала за хазарт и наложници, както и че бащата на Снежно цвете обичал лулата. Тогава бях на девет и си помислих, че е пушел много тютюн. Сега осъзнах не само че той бе станал жертва на страстта си към опиума, но и че в онзи ден всички в женската стая, с изключение на мен са били наясно какво точно значат думите на госпожа Гао. Майка ми, леля ми, госпожа Уан са знаели. И въпреки това всяка от тях се бе съгласила, че истината не бива да ми бъде разкривана.
— Баща ти жив ли е още? — попитах колебливо. Със сигурност би ми казала, ако бе починал, но, от друга страна, при всичките й останали лъжи — можеше да е премълчала.
Тя кимна, но не даде повече обяснения.
— Долу ли е? — попитах, сещайки се за странната отблъскваща миризма, която пропиваше главната стая.
Чертите на лицето й застинаха напълно, след което повдигна вежди. Реших, че това ще рече „да“.
— Повратът дойде след глада — отново проговори Снежно цвете. — Помниш ли? Тогава още не се познавахме, имаше една година с особено слаба реколта, последвана от жестока зима.
Как бих могла да забравя? Най-хубавото, което имахме на трапезата, бе оризова каша, подправена със сушена ряпа. Мама пестеше храната, татко и чичо почти не кусваха и така успяхме да оцелеем.
— Баща ми не бе подготвен — призна Снежно цвете. — Имаше своята лула и забрави за нас. Един ден наложниците на дядо ни напуснаха. Може би са се върнали в родните си домове. Може да ги е застигнала смърт в преспите. Никой не знае. Когато пролетта настъпи, в къщата бяхме останали единствено родителите ми, двамата ми братя, сестрите ми и аз. На пръв поглед все още водехме елегантния си начин на живот, но в действителност събирачите на дългове станаха редовни посетители в дома ни. Баща ми продаде още ниви. Накрая ни остана само къщата. Но тогава него вече го бе грижа повече за лулата, отколкото за нас. Преди да заложи мебелите, о, Лилия, не можеш да си представиш колко прекрасно бе всичко някога, той реши първо да продаде мен.
— Нямаш предвид като прислужница, нали!
— По-лошо. Като осиновена снаха.
В представите ми това винаги е било най-тежката участ за едно момиче: да не бинтоват нозете ти, да бъдеш отгледана от непознати, които са толкова паднали нравствено, че да не искат да вземат истинска снаха, да се отнасят с теб като с прислужница. А сега, когато бях омъжена, разбрах най-ужасната част от този живот. Възможно бе да се превърнеш в парче плът, с която всеки мъж в семейството може да си достави удоволствие.