Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Здравейте, госпожо, как сте? — обърна се в движение Пиер към Изабел.
„Какво пък, помисли си Мадлен и за миг се почувства виновна. Ужасно разстроих горкото мило същество.“
— Всичко е тип-топ, благодаря, Пиер — отвърна горкото мило същество.
Мадлен се ококори.
— И вие ли го познавате?
— Пиер ли? Та нали той има в селото магазин за електроматериали. От него си купих зарядно за телефона.
— Аха. — Мадлен се опомни. — Докъде бяхме стигнали?
— Доброто приятелство и креватните истории са несъвместими — повтори Изабел и Мадлен разбра, че тя далеч не е толкова мила и будеща съжаление, за колкото я мислеше. Е, още по-добре.
— А, да, колко е вярно, наистина. — „А, да, вярно е, че ей сега ще изтръгна сърцето ви и ще го размажа пред очите ви! Явно това не беше достатъчно.“ — Както казах, наистина се радвам, че вие се появихте и изтръгнахте Корин от унинието му. Такава креватна история е най-добре да се започне с напълно непозната. Има си само предимства: когато си тръгнете, няма да последват клюки.
Училищният звънец удари, ужасен звук, който не се беше променил, откакто Мадлен беше ученичка. Децата наизлизаха от сградата като мравки от дупката си, стиснали пъстрите ученически чанти под мишница, вместо да ги сложат на гръб, както е редно. Мадлен видя сред множеството двамата си племенници и Лоран. Тя им махна.
До нея Изабел също махна с ръка.
— Наистина заслужавате поздравления — добави бързо Мадлен, преди момчетата да се втурнат към тях като подивели кученца. — Не всяка жена може да се пъхне като креватно зайче в нечие легло, без изгледи някога да бъде обичана. — Тя се чувстваше като автомат, всяка дума трябваше да улучи Изабел и смъртоносно да я нарани. — Аз например никога не бих могла, просто щях да се чувствам зле, макар че в същото време би ми било любопитно да знам какво е да спиш с Корин. — Тя отново се изкикоти. — Вие обаче не страдате от такива скрупули, което е във ваш плюс. И можете да се потупате по рамото. Наистина, във вашия случай може да се говори направо за терапевтична мисия. Вие сте, така да се каже, терапевтично креватно зайче. — Тя се задъха, мунициите бяха изстреляни. Чувстваше се празна, почти изтощена, но тежестта, която усещаше в сърцето си, беше изчезнала.
— Здравей, Теди! Ромен! Ето ме! Майка ви ме изпрати, за да не се тормозите с училищния автобус.
Нито Теди, нито Ромен се зарадваха особено.
Но за облекчение на Мадлен, Лоран също не изглеждаше възхитен да види Изабел.
— Какво правите тук? — попита той и се огледа колебливо.
— Ще ви заведа с Анри вкъщи — отговори Изабел.
Гласът й звучеше съвсем нормално. А Мадлен беше очаквала да прозвучи гневно или задавено от сълзи.
Подобните на зрели къпини очи на Анри Жур грейнаха от радост и облекчение. Той беше вече свършил джобните си за седмицата и сега виждаше неочаквано избавление.
— О, чудесно — каза и Лоран и отново се огледа тревожно. — Значи гадният Фабиен днес няма да ни изтръгне езиците и да ни провеси с краката нагоре.
— Не, ще трябва да го отложи за друг ден — отвърна Изабел. — А къде е този Фабиен? Да не е онзи там с червената коса, който ни гледа странно?
Лоран кимна.
— Да, но не го гледайте настойчиво. Той отново повтаря четвърти клас, което значи, че е вече на единайсет! Наистина е опасен. Дори учителката ни се страхува от него, откакто веднъж я ухапа и тя получи отравяне на кръвта на ръката.
— Да не е бяс? — попита весело Мадлен.
— Нека си поговоря аз с него — каза Изабел и за изненада на Мадлен й се усмихна съзаклятнически. — Човек трябва навреме да се защити от такива тирани, нали, госпожо? Да, не им се оставя.
— Само внимавайте — предупреди я Лоран, но Изабел вече крачеше решително към червенокосото момче.
Мадлен, двамата й племенници, Лоран и приятелят му Анри я наблюдаваха напрегнато.
— Сигурно е тренирала карате — промърмори Анри Жур.
— Дано само не обърка повече нещата — добави Лоран и с ужас си спомни с какво ги беше заплашил Фабиен, ако го издадат на възрастните.
„Дано загине, мислеше си Мадлен. Изглежда дяволски добре в този светлосин седем осми панталон, а сандалите и са по последен писък на модата.“
За съжаление, те не чуваха какво си говорят Изабел и гадният Фабиен, но гадният Фабиен и без това не казваше много, ако се съдеше по движението на устата му. Той никога не я движеше. Само цитираше сцени от филми на ужасите, които вероятно гледаше по цял ден. Не го интересуваше нищо друго, освен кланета с верижен трион и кръвосмучещи чудовища, а още беше в основното училище.