Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
— Молиш ме да дойда и аз съм съгласен, но после не ме чакаш, а аз съм прекрасен? Ба!
— Извинения, добри ми Атрогейт — отвърна командир Елъри. — Помислих, че може би си променил решението си.
— Ба! — изсумтя в отговор Атрогейт.
Той отиде от задната страна на фургона, извади от колана си торба и я метна вътре, което накара второто вече настанило се джудже да се дръпне настрани. После се хвана с две ръце и се превъртя и претърколи вътре и зае мястото до мършав мъж, който изглеждаше така, сякаш ще се счупи.
Джарлаксъл наблюдаваше сцената с известно любопитство и си мислеше как би било обичайно джуджето да избере мястото до другото джудже, което оставаше празно. В задната част на фургона, която лесно можеше да побере шестима, имаше само трима пътници.
— Познават се — подхвърли мрачният елф на Ентрери, имайки предвид джуджето и мъжа.
— И това ти се струва интересно? — долетя саркастичният отговор.
Джарлаксъл отвърна с едно „Хм“ и насочи вниманието си към конете и юздите.
Ентрери го изгледа любопитно, после отново размисли за противното джудже и кльощавия мъж. По-рано Джарлаксъл беше разсъждавал, че мъжът най-вероятно е маг, който трябваше да помогне в разгадаването на мистерията на онова, което щяха да видят в северния град Палишчук.
Но джуджето не беше от мъдреците, нито пък изглеждаше особено заинтересовано от интелектуалните въпроси. Ако двамата с мъжа се познаваха, както бе преценил Джарлаксъл, то може би у него имаше нещо повече, отколкото предполагаха.
— Той е магьосник — каза тихо Ентрери.
Джарлаксъл погледна към убиеца, който изглежда сякаш не забелязваше движението от свиването и разпускането на дясната си ръка, върху която до неотдавна бе носил омагьосаната ръкавица, която вървеше с меча.
Побеждаващата магии ръкавица бе загубена за него, и вероятно на Ентрери му бе хрумнало, имайки предвид магьосника, че преди пътешествието да е свършило може да му се прииска да я бе носил. Макар мъжът да не бе направил нищо, с което да покаже, че представлява заплаха за Ентрери, убиецът никога не се бе чувствал и нямаше да се почувства спокоен край магьосници.
Той не ги разбираше.
Не искаше да ги разбира.
Обикновено просто искаше да ги убие.
Елъри направи знак на всички и двамата с Мариаброн подкараха бавно конете си на север. Фургоните трополяха след тях, а другите двама войници изостанаха, така че да минат отстрани на фургона със запасите, предвождай от Джарлаксъл и Ентрери.
Джарлаксъл, естествено, започна да говори за заобикалящия ги пейзаж и да разказва истории за подобни места, които бе посещавал от време на време. Ентрери, разбира се, го игнорира, предпочитайки да се съсредоточи върху другите деветима, които пътуваха с тях.
През по-голямата част от живота си Артемис Ентрери бе живял като самотен авантюрист, платен убиец, който разчиташе само на себе си и на инстинктите си.
Чувстваше явен дискомфорт в компанията и със сигурност се чудеше как мрачният елф бе успял да го убеди да дойде.
Може би преди всичко се чудеше защо Джарлаксъл бе поискал да дойде.
Част 2
Пътят на Джарлаксъл
Скоро след падането на кулата на лича, Джарлаксъл остави Илнезара и Тазмикела да обсъждат развълнувано възможностите за библиотеката на Зенги. Веднага щом излезе от жилището на драконките, мрачният елф се отклони от основния път, който щеше да го отведе направо до Хелиогабалус. Навлезе доста навътре в пущинака, стигна до горичка от тъмни дъбове и бързо огледа околността, за да се убеди, че наоколо няма никой. Облегна се на едно дърво, затвори очи и отново повтори в мислите си разговора, припомняйки си изражението на сестрите, докато бъбреха несвързано за Зенги.
Естествено бяха развълнувани и кой би могъл да ги вини? Но в погледа на Илнезара, когато за пръв път бе говорила с него за срутената кула, имаше още нещо.
„Малко страх“, помисли си отново.
Джарлаксъл се усмихна. Сестрите знаеха за потенциалните съкровища на Зенги повече, отколкото показваха, и се страхуваха от появяващите се отново артефакти.
Защо един дракон би се страхувал от нещо?