Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Ренфаелците са по-добри в направата на брони, отколкото на мечове — каза ѝ ковачът. — Мечовете им приличат на тояги, откровено казано, няма изкуство в тях. Ако искате, ще ви покажа нещо по-добро.
„И по-скъпо — помисли си тя, изпивайки с очи оръжието. — Неговият меч е съвсем същият, но това не му пречи да създава изкуство с него.“
Кимна на ковача.
— Сигурно сте прав. Брат ми е дребен за мъж. Долу-горе колкото мен всъщност.
— А. Значи меч със стандартна тежест няма да е подходящ?
— Може би нещо по-леко. Но да не е за сметка на здравината, ако е възможно.
Той се замисли за миг, после вдигна ръка, в знак че му е хрумнало нещо, скри се отново и след малко се върна с дървена кутия, дълга около метър.
— Може би това ще свърши работа.
Отвори кутията. Вътре имаше оръжие с извито острие, наточено само от едната страна, широко едва два пръста и с педя по-късно от азраелския стандарт. Предпазителят представляваше бронзов кръг с непознат на Рева дизайн, дръжката беше плътно увита с кожа за по-сигурен захват и достатъчно дълга да се хване с две ръце.
— Ваше дело ли е? — попита тя.
Старият ковач се усмихна тъжно.
— Уви, не. Този меч идва от Далечния запад, където обработват стоманата различно от нас. Виждате ли рисунъка по острието?
Рева се вгледа по-отблизо и различи тъмни завъртулки по дължината на острието.
— Това надпис ли е?
— Не, получава се при обработката на метала. Ковачите сгъват нажеженото острие многократно, после го оставят да изстине в калъп от глина. Така металът става едновременно лек и здрав.
Рева докосна дръжката.
— Може ли?
Старецът кимна.
Тя хвана удобно меча, отстъпи от тезгяха и го размаха в една от сериите на Ал Сорна, последната, на която я беше научил и която имаше за цел да отблъсне атака на много противници в тясно пространство. Мечът не беше много по-тежък от пръчката, с която се упражняваше Рева, имаше чудесен баланс и разсичаше въздуха с приятен съсък. Серията беше кратка, но енергична, включваше няколко мушвания с изпънати ръце и двоен пирует на финала.
— Красота — каза Рева, вдигнала меча пред себе си да улови светлината. — Колко струва?
Ковачът я гледаше със странно изражение — така мъжете зяпаха Елора, когато танцуваше, съобрази Рева.
— Колко? — повтори тя, по-остро.
Ковачът примигна и се усмихна, после отговори с вълнение:
— Направете това още веднъж и ще добавя ножницата безплатно.
Върна се в къщата навреме, прецапа до задния двор и завари Ал Сорна да се сбогува с пияния поет.
— Ела с нас, ако искаш — казваше Ал Сорна.
Алуциус се сгъна в изискан реверанс.
— Перспективата за живот в изолация, студ и постоянна заплаха от нападение на диваци, и всичко това далеч от свестни лозя, намирам за привлекателна, милорд. Но въпреки това ще пасувам. А и не бих искал да лиша баща си от основния обект на омразата му.
Стиснаха си крепко ръцете и Ал Сорна тръгна към коня си. Погледна през рамо към Рева и погледът му се спря върху вързания на гърба ѝ меч.
— Скъпо ли го взе?
— Спазарих се.
Той посочи една сива кобила, оседлана и вързана за едно колче до кладенеца. Жрецът я беше научил да язди и Рева се качи на седлото без затруднения, развърза връвта и настигна Ал Сорна. Загледа се в Алорнис, която тъкмо прегръщаше Алуциус за сбогом, и сърцето ѝ се сви, като видя сълзите в очите на момичето и как младият мъж ги изтри нежно с палци, като ѝ шепнеше утешително.
— Знаеш, че той е влюбен в нея, нали? — каза тя на Ал Сорна. — Затова идва тук всяка вечер.
— Уви, не е така или не е било поне в началото. Подозирам, че кралят е искал интересите на сестра ми да не кривнат извън сферата на артистичното.
— Казваш, че Алуциус е шпионин?
— Бил е. А след като баща му е изпаднал в немилост, вече не е имал избор. Изглежда, Малциус прилича на Янус повече, отколкото предполагах.
— И го търпиш да идва тук въпреки това?
— Той е добър човек, също както брат му беше добър човек.
— Той е пияница и лъже на поразия.
— Освен това е поет и понякога боец. Човек може да бъде много неща.
Сред зяпачите се вдигна врява, гвардейците насочиха предупредително алебардите си към някакъв мъж с черно наметало, който насочваше коня си през множеството. Ал Сорна изпъшка раздразнено. Мъжът спря коня си пред гвардейския кордон и каза нещо със силен, властен глас. Капитанът на гвардейците поклати решително глава и му даде знак да се махне. Рева видя как гвардейците се напрегнаха, когато още мъже с черни плащове се появиха сред тълпата, всичките въоръжени.