Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Хайде — каза Ал Сорна и подкара коня си. — Време е да се запознаеш със своя сродна душа.
Мъжът на коня беше толкова слаб, че изглеждаше мършав, скулите стърчаха на изпитото му лице, очите бяха разположени дълбоко, късо подстриганата му коса беше стоманеносива и оредяваше. Със сериозно и съсредоточено до крайност изражение, той се поклони почтително на Ал Сорна, тъмните му очи бяха пронизващи, сякаш се опитваше да одере кожата на Мрачния меч и да зърне душата, която се крие отдолу. Гвардейците и мъжете с черните плащове се стрелкаха с напрегнати погледи, а тълпата зяпаше мълчаливо, като омагьосана.
— Братко — каза мършавият. — За мен, както и за всички Правоверни, е истинска радост да те видим жив и здрав у дома.
Ал Сорна отговори студено, с грижливо контролиран тон:
— Аспект Тендрис.
— Казах му, че не е добре дошъл тук, милорд — обади се гвардейският капитан.
— Чудя се защо, братко — каза мършавият. — Чудя се защо би затворил вратата си за свой брат във Вярата?
— Аспект — отвърна Ал Сорна. — Не зная какво искаш от мен, но каквото и да е, не мога да ти го дам.
— Не е вярно, братко. — Ожесточение преля в гласа на аспекта, очите му се разшириха фанатично. Говореше високо, така че думите му да стигнат до всички, забеляза Рева. — Можеш да се присъединиш към нас. Моят орден ще те посрещне с отворени обятия, за разлика от твоя.
Рева се размърда на седлото и нагласи по-удобно меча на гърба си. „Този тип не е с всичкия си — реши тя. — Явно е някакъв побъркан фанатик, изгубен до такава степен в лъжите на еретичната им вяра, че са му се разхлопали дъските.“
— Аз вече нямам орден — уведоми го Ал Сорна с равен, спокоен глас. — И не искам да постъпвам в друг. По заповед на краля вече съм лорд на Северна кула.
— Кралят — изсумтя Тендрис. — Мъж, оплетен в мрежите на Отричаща вещица.
— Мери си приказките, аспект! — предупреди го гвардейският капитан, при което хората му стиснаха алебардите си по-здраво. Мъжете с черните наметала взеха да посягат към оръжията си.
— Спрете! — ревна Ал Сорна. Толкова авторитет имаше в гласа му, че всички застинаха, дори зяпачите се вкамениха сякаш. Ала все пак имаше един, забеляза Рева, който не се впечатли от авторитетната намеса на Ал Сорна — един от черните плащове, едър набит мъж с широко лице, груби черти и сплескан нос. Движенията му бяха грижливо прикрити, но Рева забеляза, че премества нещо под плаща си.
— Каза каквото имаше да казваш и получи отговор — обърна се Ал Сорна към аспекта. — А сега се махай.
— Значи в това си се превърнал? — изсъска през зъби Тендрис, като местеше поглед между Ал Сорна и Рева. Конят му взе да бие с копито по земята, усетил настроението на ездача си. — Роб на Короната, безверник, който гордо парадира със своята еретична курва…
Ножът на Рева излезе с мълниеносно движение от канията, тя се надигна в седлото, наведе се напред и го метна. От аспекта я деляха едва пет стъпки. Не се справи много добре, още не беше свикнала да коригира прицела си според движенията на коня под себе си, затова ножът се отклони, мина покрай ухото на аспекта и се заби в рамото на мъжа с разплескания нос. Той изкрещя пронизително, срина се на колене, а зареденият арбалет с натегната тетива издрънча на паветата.
Гвардейският капитан излая заповед и хората му тръгнаха напред с насочени алебарди. Мъжете с черните наметала наизвадиха мечовете си, но аспектът им ги спря с вик. Тълпата зяпачи се дръпна назад, някои се пръснаха, но други просто се отдалечиха на безопасно разстояние и после се обърнаха, жадни да видят спектакъла.
Ал Сорна подкара коня си към едрия брат, който се гърчеше на земята. Мъжът изстена, издърпа ножа на Рева от рамото си и зяпна с ужас окървавеното острие.
— Не те ли познавам? — попита Ал Сорна.
— Ти посрами ордена, Илтис — смъмри аспектът своя ранен брат, после се обърна към Ал Сорна. — Този човек действа без моя заповед.
— О, не се и съмнявам, аспект. — Ал Сорна се усмихна надолу на злополучния брат Илтис. — Имал е да връща дълг, знам.
— Братко, умолявам те. — Тендрис посегна да хване Мрачния меч за ръката. — Вярата се нуждае от теб. Върни се при нас.
Ал Сорна дръпна ръката си и обърна коня си.
— Няма при какво да се върна. А с теб приключихме.
Двама гвардейци подхванаха брат Илтис под мишниците и го извлякоха настрани, а Рева скочи от кобилата да си прибере ножа.
— Не съм му курва! — извика след Тендрис, който вече се отдалечаваше, следван от подтичващите си братя. — Сестра съм му! Не си ли чул?