Тайният портал

— Плаването също бе доста скучно, като се изключи ужасният ден, в който ни нападнаха пирати. Капитанът бе отвратителен мерзавец, на име Барбоса. Той обичаше да яде зелени ябълки и имаше малка маймунка, която седеше на рамото му и крадеше на хората златото от джобовете им.

Жената срещу мен жадно попиваше разказа ми с широко ококорени очи.

— Заплаши ли ви?

— Маймуната ли? О, не, тя искаше само златната ми гривна. — Засмях се малко пресилено.

— Имах предвид капитана. Много ли беше кръвожаден?

Замислих се за момент.

— Ами не можеше да се нарече благ човек. Например в екипажа му имаше един тип, на име Бил Каиша, когото заради някаква си дреболия капитанът накара да върви по дъската. — Прокарах пръст през гърлото си, за да подчертая какво означава това. Когато забелязах ужасения поглед на дамата, добавих смекчаващо: — Но разбира се, той можеше да плува. Сигурно някак си е успял да оцелее.

Тъкмо обмислях дали да не разкажа историята за нападението на гигантския октопод, когато Реджиналд постави една риба в чинията ми и ме попита дали не искам и горчица. Потръпвайки, погледнах рибата, която опулено ме зяпаше, защото някой бе забравил да й отреже главата, преди да я сервира. Но всички останали също получиха риба с глава, което означаваше, че такъв си беше редът.

Графът беше така грижовен да обезкости рибата ми и да отстрани ненужните части в друга чиния, така че, докато се хранех, не ми се налагаше постоянно да гледам изцъклените очи. Въпреки това се зарадвах, когато и последното блюдо бе отсервирано и прислужниците внесоха десерта — сладоледена бомба, която бе фламбирана под възторжениАаа!иОоо!възклицания и която се оказа изумително вкусна.

През цялото време шампанското се лееше като водопад. Всъщност имах определена задача, но не можех да си спомня каква. Междувременно бях достигнала върхова форма, що се отнася до умението ми да разказвам.

Светлината на свещите се отразяваше, блестейки в кристалните чаши, и насърчаваше въображението ми. Вече ми беше много лесно да изнасям лекции за карибския начин на живот, бяха ми хрумнали една камара подробности. Например за урагана, който миналата година бе съсипал голяма част от реколтата ни и който бе отвял половината господарска къща.

Графът напълни чашата ми за трети или четвърти път и ние се чукнахме приятелски. Като се изключеше пронизителният му глас, този Джордж бе наистина мил тип, макар да разбираше само половината от това, което му се разказваше.

След известно време забелязах, че Себастиано ми хвърля многозначителни погледи през масата и на няколко пъти дискретно посочи с глава към вратата. Зяпнах го неразбиращо, докато накрая не схванах какво искаше да каже — ние не бяхме тук за забавление, а защото искахме да проучим графа. Изправих се и с две ръце си повях въздух.

— Сър, мисля, че добре ще ми се отрази да се поразхладя малко навън — осведомих го.