Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Докато Сери влизаше вътре, той си спомни думите на Фарин: „Той познава повечето по физиономия. Но не и теб. Направи се на новак. Плати му добре за това, което ще ти даде. И ми го донеси”.
Няколко момичета го пресрещнаха насред залата. Изглеждаха бледи и уморени. В камината гореше слаб огън. Кръчмарят, който седеше зад бара, разтоваряше с двама клиенти. Сери се усмихна на момичетата, огледа ги добре, сякаш се опитваше да направи избор, после, както беше инструктиран, се приближи към закръглена елийнка с татуирано перо на рамото.
– Ще се позабавляваме ли? – попита тя.
– Може би по-късно – отвърна Сери. – Разправят, че тук предлагате стая за срещи между хората.
Очите й се разшириха и тя бързо кимна.
– Да, вярно е. На горния етаж. Последната вдясно. Ще ти я покажа.
Тя го хвана за ръката и го поведе нагоре по стълбите. Пръстите й леко трепереха. Когато се качиха горе, Сери се обърна и видя, че много от момичетата гледаха към него със страх в очите.
Смутен, той се огледа предпазливо и тръгна по коридора. Татуираната девойка пусна ръката му и посочи към края на коридора.
– Последната врата.
Сери сложи монета в дланта й и закрачи нататък. Отвори предпазливо вратата и надзърна вътре. Стаята беше малка, в нея имаше само малка маса и два стола. Сери влезе и бързо се огледа. В стените имаше няколко шпионки. Предположи, че има капак под рогозката на пода. В малкото прозорче не се виждаше почти нищо, освен някаква стена.
Сери отвори прозорчето и огледа стената. В бардака беше необичайно тихо за подобно заведение. Наблизо се отвори врата и по коридора се разнесоха приближаващи се стъпки. Сери се върна при масата и си придаде непроницаемо изражение. В стаята влезе човек.
– Ти ли си прекупвачът на крадени неща?
Сери сви рамене.
– Да, с това се занимавам.
Мъжът го изгледа от главата до петите. Лицето му можеше да се нарече красиво, ако не беше толкова мършаво и ако в очите му нямаше нещо диво и студено.
– Имам нещо за продан – каза човекът и извади ръце от джобовете. Едната се оказа празна, другата държеше проблясващо колие. Сери затаи дъх, неспособен да скрие изненадата си. Такава вещ можеше да принадлежи само на богат мъж или жена – ако беше истинска.
Той протегна ръка, но мъжът отдръпна колието.
– Искам да проверя дали не е фалшификат – отбеляза Сери.
Мъжът се намръщи, очите му се изпълниха с недоверие. Той стисна устни, после неохотно остави колието на масата.
– Гледай – каза той. – Но не го пипай.
Сери въздъхна и се наведе да огледа скъпоценните камъни. Нямаше представа как да разбере дали са фалшиви – явно трябваше да поработи над това умение – но беше виждал как собствениците на заложни къщи проучват скъпоценностите.
– Обърни го – нареди той.
Мъжът обърна колието на другата страна. Сери се загледа внимателно и забеляза гравирано име.
– Вдигни го така, че светлината да минава през камъните.
Мъжът вдигна колието с една ръка, наблюдавайки примижалия Сери.
– Е, какво мислиш?
– Ще го взема за десет сребърни.
Мъжът свали ръката си.
– Струва поне петдесет златни!
Сери изсумтя.
– Кой ще ти даде петдесет златни в копторите?
Мъжът стисна устни.
– Двайсет златни – каза той.
– Пет – контрира Сери.
– Десет.
Сери се намръщи.
– Седем.
– Съгласен.
Сери бръкна в джоба на палтото си, отброи монетите с пръсти и после взе половината от тях. Извади монети и от другите места, където беше скрил парите на Фарин, и направи шест купчини от монети на масата, като всяка купчина имаше стойността на една златна монета. После въздъхна и извади една златна от ботуша си.
– Остави колието на масата – каза той.
Колието падна на масата до парите. Докато мъжът се протягаше за монетите, Сери взе колието и го плъзна в джоба си. Мъжъг огледа малкото богатство в ръцете си и се усмихна ликуващо.
– Добра сделка, момче. Добре се справяш.
Той отстъпи назад към вратата, отвори я и бързо се отдалечи.
Сери моментално се озова до вратата и видя как мъжът влиза през една от другите врати в коридора. Младежът тръгна към вратата и чу отвътре как някакъв женски глас възкликна изненадано.
– Сега вече никога няма да се разделим – отвърна дрезгав мъжки глас.
Когато преминаваше покрай вратата, Сери надникна в стаята. Момичето с татуировката седеше на ръба на леглото. Тя погледна към Сери, очите й бяха изпълнени със страх. Мъжът стоеше зад нея и разглеждаше монетите в ръцете си. Сери продължи нататък и слезе на долния етаж.