Мястото на екзекуцията

— Чудесна стая, сър — отбеляза той, сядайки в креслото срещу Хокин.

— Струва ми се, че чичо ми не е променил нищо тук. Така си е още от времето на неговия дядо — отвърна Хокин. — Мисля да модернизирам малко помещението. Ще махна това разбито старо бюро и част от книгите, за да направя място за нещо по-съвременно. Пък и ми трябва място да подреждам албумите и негативите си.

Джордж премълча. Колко би се радвал да има кабинет като този, в който миналото преливаше в настоящето, стая, която един ден да предаде на своя син. Ако имаше късмет да има син. Неприятна му бе мисълта за това, което Хокин би направил с тази стая, макар да съзнаваше, че това изобщо не е негова работа. Но от това човекът срещу него не му стана по-симпатичен. Той хвърли поглед през рамо към Клъф, който бе седнал на стола зад бюрото и чакаше с отворен бележник и изваден молив. Сержантът кимна. Джордж се покашля, мечтаейки за авторитета, който няколко години в повече биха му придали.

— Преди да премина към основната причина, поради която се налага да разговаряме, сър, искам да зная дали междувременно някой не се е обаждал да ви иска откуп за Алисън.

Хокин се намръщи.

— Мислите ли, че според някого бих могъл да имам такива пари, инспекторе? Само защото притежавам малко земя?

— Хората имат какви ли не идеи, сър. А пък и наскоро вестниците писаха за отвличането на детето на Синатра. Не е зле да имаме предвид и такава възможност.

Хокин поклати скръбно глава.

— Никой не ми се е обаждал. Няма нито писма, нито телефонни обаждания. Днес се получиха няколко писма от Бъкстън, от хора, които са научили за изчезването на Алисън, но те просто изразяват съчувствието си, не искат пари. Заповядайте, прегледайте ги, всички са на шкафа в кухнята.

— Ако все пак нещо такова се случи, сър, е много важно да ни уведомите. Дори ако ви предупредят да не ни казвате, заради Алисън не бива да премълчавате. Имаме нужда от вашето сътрудничество.

Хокин се засмя нервно.

— Вярвайте ми, инспекторе, ако някой си е въобразил, че ще докопа парите ми плюс доведената ми дъщеря, си е направил сметката без кръчмаря. Можете да разчитате на мен, че ще се свържа веднага с вас, ако се намери някой достатъчно глупав, който счита, че съм в състояние да платя откуп за Алисън. А сега за какво искахте да говорим? Бях навън цял ден и умирам от глад.

— Открихме малко несъответствие в свидетелските показания. Искахме да си изясним нещата. Откриването на Алисън за нас е абсолютен приоритет, затова всякакви обърквания трябва да се изясняват незабавно.

— Несъмнено — каза Хокин и се извърна, за да изтръска пепелта от цигарата си в пепелника, поставен върху купчина вестници от едната страна на креслото му.

— Казахте, че следобеда, когато е изчезнала Алисън, сте били в своята лаборатория?

Хокин наклони глава на една страна.

— Да — провлече той. В очите му се прокрадна предпазливост.

— През целия следобед?