Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Защото Виола беше Вивиан, разбира се. Освен по биографичното сходство, съдеше и по описанието на момичето, застанало на лунна светлина на брега на езерото, по извитите му yстни, котешките очи, начина, по който се взира в нещо или в някого, невидим за околните. Текстът сякаш описваше начина, по който Доли виждаше Вивиан от прозореца на лейди Гуендолин.

Приближи се до огледалото. Чуваше собственото си дишане в притихналата баня. Запита се как ли се чувства Вивиан, като знае, че е омагьосала така човек като Хенри Дженкинс — по-опитен, по-възрастен и с достъп до литературните и изисканите обществени среди. Сигурно се бе почувствала като истинска принцеса, когато той ѝ предложил брак, когато я отскубнал от монотонността на обичайното ѝ съществуване и я отвел в Лондон, където тя разцъфнала и от нецивилизовано момиче се превърнала в красавица с перли и ухаеща на "Шанел", заслепяваща всички, когато двамата подръка посещават най-бляскавите клубове и ресторанти. Тази Вивиан познаваше Доли и подозираше че повече прилича тъкмо на нея.

Чук, чук.

— Има ли живи?

Гласът на Кити от другата страна на вратата на банята свари Доли неподготвена.

— Само минутка — провикна се тя в отговор.

— А, добре, значи си там. Вече се притеснявах да не си се удавила.

— Не съм.

— Ще се бавиш ли много?

— Няма.

— Просто вече е почти девет и половина, Дол, а аз имам среща с доста възхитителен летец в клуб "Карибиан", малко след Бигин Хил. Не ти ли се танцува? Той каза, че ще доведе и неколцина приятели. Един от тях специално попитал за теб.

— Не тази вечер.

— Чу ли, че мъжете са летци. Дол? Храбри и бляскави герои?

— Вече си имам един, забрави ли? Пък и съм на смяна в столовата на доброволческия отряд.

— Е, вдовиците, девствениците и старите моми не могат ли да минат и без теб за една нощ?

Доли не отговори и след няколко минути Кити каза:

— Е, щом не искаш… Луиза изгаря от желание да заеме мястото ти.

Като че ли изобщо би могла, помисли си Доли.

— Приятно прекарване — провикна се тя и изчака стъпките на Кити да се отдалечат.

Едва когато чу другите момичета да слизат по стълбите, развърза възела на шала си и го свали от главата. Знаеше, че по-късно ще трябва пак да си навие косата, но не даваше пет пари. Започна да развива ролките и да ги пуска в празната мивка. Когато махна всички, вчеса косата си с пръсти и я нагласи на меки вълни върху раменете.

Ето така. Извърна глава на едната и на другата страна и зашепна едва чуто (Доли не знаеше стихотворения, но реши, че думите на песента "Шатануга Шу-шу" ще свършат същата работа), вдигна ръце и размърда пръсти пред себе си, сякаш дърпаше невидими нишки. Усмихна се на онова, което видя. Приличаше на Виола от книгата.