![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
— Адски красив тип — оповести Луиза, излегнала се на килима и извила гръбнак като кобра, примигваща към Доли. — Женен е за онази жена с тъмната коса, която се разхожда изправена като дъска.
— О! — възкликнаха ококорени Бети и Сюзан. — Тя ли!
— Късметлийка — рече Кити. — Човек убивам за такъв съпруг. Виждали ли сте как я гледа? Като че ли е самото съвършенство и той просто не може да повярва на късмета си.
— Нямам нищо против и на мен да ми хвърли някой поглед — обади се Луиза. — Според вас как момиче се запознава с мъж като него?
Доли знаеше отговора — знаеше как Вивиан се е запознала с Хенри, — пишеше го в книгата, обаче не им отговори. Вивиан ѝ беше приятелка. Ушите на Доли пламнаха от възмущение, като си представи, че я обсъждат така, че другите също са я забелязали, че са гадали, чудели са се и са си правели изводи. Сякаш ровеха из нещо, което ѝ принадлежеше, нещо ценно и лично, на което тя много държи, като… ами като в кутия със стари дрехи.
— Чух, че тя не е съвсем добре — обади се Луиза, — затова той никога не откъсва очи от нея.
Кити изсумтя.
— На мен изобщо не ми изглежда болна. Тъкмо обратното. Виждам я да ходи в столовата на доброволческия отряд, когато се прибирам вечер. — Снижи глас и момичетата се скупчиха край нея, за да я чуват. — Защото очите ѝ доста шарели, така се говори.
— Ооо! — изгукаха заедно Бети и Сюзан. — Любовник!
— Не сте ли забелязали колко е предпазлива? — продължи Кити, приковала прехласнатото внимание на другите. — Винаги го посреща издокарана на вратата, когато той се прибира, и го чака с чаша уиски в ръка. Моля ви се! Това не е любов, а гузна съвест. Помнете ми думата — тази жена крие нещо и според мен всички знаем какво.
Доли не издържаше повече. Всъщност изпитваше страстно съгласие с лейди Гуендолин, че колкото по-скоро момичетата напуснат Кампдън Гроув номер седем, толкова по-добре. Наистина бяха простовата пасмина.
— Колко е часът? — шумно затвори тя книгата си. — Отивам да се къпя.
* * *
Доли изчака водата да стигне до тринайсетсантиметровата отметка и завъртя крана със стъпалото си. Пъхна палеца на крака си в чучура, за да не капе. Знаеше, че трябва да повика някой да го оправи, обаче кой беше останал в града? Водопроводчиците бяха твърде заети да гасят пожари и да запушват взривени централни водопроводи, че да обърнат внимание на някакво слабо капене, пък и то в крайна сметка щеше да престане. Облегна тила си на хладния ръб на ваната и се настани така, че ролките и фибите да не се впиват в главата ѝ. Беше привързала всичко нагоре с шал, така че косата ѝ да не се отпусне заради парата — мечти, разбира се, защото Доли не си спомняше кога за последен път от ваната ѝ се вдигаше пара.
Примигна към тавана, когато от радиото долу се разнесе танцова музика. Стаята беше наистина прекрасна, плочки в черно и бяло, многобройни сребристи кранчета и пръчки. Ужасният племенник на лейди Гуендолин, Перегрин, сигурно щеше да се изчерви, ако видеше опънатите напречно въжета с проснати по тях пликчета и сутиени. На Доли ѝ стана доста приятно от тази мисъл.
Пресегна се отстрани на ваната и взе цигарата си с едната ръка и "Неохотната муза" с другата. Държейки и двете високо над водата (не беше трудно, какво са тринайсет сантиметра вода!), разлисти книгата, докато откри търсената сцена. Умният, но нещастен писател Хъмфри беше поканен от някогашния си директор да се върне в училището и да поговори пред момчетата за литература, затова бе излязъл от къщи да се поразходи в притъмнялата градина до мястото, където беше паркирал колата си, и размишляваше за посоката, в която бе поел животът му, за съжаленията си и за "жестокото изминало време", вече бе стигнал езерото на имението и там нещо бе привлякло погледа му:
Хъмфри изключи фенерчето си и остана на място, притихнал и все още в тъмните сенки до дървената съблекалня. В близката просека на брега на езерото от клоните бяха провесени газени лампи и пламъчетата им блещукаха в топлия нощен въздух. Насред тях стоеше девойка на прага на зрелостта. Босонога и облечена само със семпла лятна рокля до коленете. Тъмната ѝ коса се спускаше на вълни по раменете, а лунната светлина, която струеше над цялата сцена, посребряваше профила ѝ. Хъмфри забеляза, че устните ѝ се движат, сякаш момичето тихичко рецитираше стихотворение.