Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Къде да вървим? - попита Лус. Сърцето й още блъскаше в гърдите от разговора с Даниел - и от това, че го беше видяла да си тръгва. Очертанията на изваяните му рамене в коридора изглеждаха по-едри от самия Даниел.
Пен почука лекичко с кокалчетата на пръстите си по челото на Лус.
- Ехо? В библиотеката, както споменах в бележката си... -Тя обхвана с поглед неразбиращото изражение на Лус. - Нито една от бележките ми ли не получи? - Тя се плесна раздразнено по крака. - Но аз ги връчих на Тод, за да ги предаде на Кам, който пък да ги предаде на теб.
- „Пони Експрес“. - Кам се промъкна да застане пред Пен и връчи на Лус две сгънати късчета хартия, които държеше между показалеца и средния си пръст.
- Я стига. Да не би конят ти да е умрял от изтощение по пътя? - изпухтя Пен, като дръпна бележките. -- Дадох ти ги преди близо час. Какво те забави толкова? Не си ги прочел...
11. Паднали ангели
- Разбира се, че не. - Обиден, Кам притисна ръка към широките си гърди. Носеше плътен черен пръстен на средния си пръст. - Ако си спомняш, Лус загази, задето си предаваше бележки с Моли.
- Не съм си предавала бележки с Моли...
- Както и да е - каза Кам, като отново измъкна бележките от ръката на Пен и най-сетне ги предаде на Лус. - Само се грижех възможно най-добре за интересите ти. Чаках подходящата възможност.
- Е, благодаря ти. - Лус пъхна бележките в джоба си, погледна Пен и извинително сви рамене.
- Като говорим за изчакване на подходящия момент - каза той, - онзи ден бях навън и видях това. - Той извади червена кадифена кутийка за бижута и я отвори да я види Лус.
Пен се провря зад рамото на Лус, за да може да погледне.
Вътре върху тънка златна верижка имаше малка кръгла висулка с вдълбана линия в средата и малка змийска глава на върха.
Лус го погледна. Присмиваше ли й се?
Той докосна висулката:
- Помислих си, след онзи ден... исках да ти помогна да се изправиш пред страха си - каза той, като звучеше почти нервно, изплашен, че тя може да не приеме. Редно ли беше да приеме? - Само се шегувам. Просто ми хареса. Уникално е: напомни ми за теб.
Наистина беше уникално. И много красиво, и накара Лус да се почувства странно недостойна.
- Ходил си да пазаруваш? - улови се да пита, защото сега беше по-лесно да обсъжда как Кам е излязъл от кампуса, отколкото да попита: „Защо аз?“ - Мислех си, че идеята на поправителното училище е, че всички сме закотвени тук.
Кам леко повдигна брадичка и очите му се усмихнаха.
- Има начини - каза той тихо. - Ще ти покажа някой път. Бих могъл да ти покажа... тази вечер?
- Кам, скъпи - каза един глас зад гърба му. Беше Габ, която го потупваше по рамото. Един тъничък кичур от косата й отпред беше сплетен на френска плитка и прибран с шнола зад ухото й, като съвършена малка лента за коса. Лус се загледа завистливо в нея.
- Имам нужда от помощта ти за организирането - измърка Габ.
Лус се огледа и осъзна, че бяха единствените четирима души, останали в класната стая.
- По-късно организирам малко парти в стаята си - каза Габ, като притисна брадичка в рамото на Кам, за да се обърне към Лус и Пен. - Всички идвате, нали?
Габ, чиято уста винаги изглеждаше лепкава от гланц за устни, неизменно се появяваше с разлюлени руси коси в мига, щом някое момче заговореше Лус. Макар Даниел да беше казал, че между тях няма нищо, Лус знаеше, че никога няма да бъде приятелка с това момиче.
Но пък, не беше задължително да харесваш някого, за да отидеш на партито му, особено когато определени други хора, които наистина харесваш, вероятно щяха да са там...
Или пък може би трябваше да приеме предложението на Кам? Наистина ли й предлагаше да се измъкнат тайно? Едва вчера из класната стая бе плъзнал слух, след като Джулс и Филип, двойката с пиърсинги на езиците, не се появиха за часа на мис София. Очевидно се бяха опитали да излязат от кампуса посред нощ, някаква тайна уговорка беше пропаднала - и сега бяха в нещо като изолирана килия, чието местонахождение не беше известно дори и на Пен.
Най-странното от всичко беше, че мис София - която обикновено не търпеше шушукане - не беше наредила на ожесточено шепнещите ученици по време на часа й да млъкнат. Сякаш преподавателското тяло искаше учениците да си представят възможно най-тежкото наказание за нарушаване на някое от техните диктаторски правила.
Лус преглътна, вдигайки поглед към Кам. Той й предложи да я хване под ръка, като напълно пренебрегна Габ и Пен.
- Какво ще кажеш за това, хлапе? - попита той, като прозвуча толкова очарователно като в класическа холивудска сцена, че Лус напълно забрави за случилото се с Джулс и Филип.