Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Съжалявам - намеси се Пен, като отговори от името и на двете и издърпа Лус, като я хвана за лакътя. - Но имаме други планове.
Кам погледна Пен, сякаш се опитваше да проумее откъде е изникнала така внезапно. Той умееше по някакъв начин да накара Лус да се почувства като по-добра, по-привлекателна версия на самата себе си. А тя умееше да му пресича пътя точно след като Даниел я беше накарал да се чувства точно по обратния начин. Но Габ още се въртеше до него, а Пен започваше да я тегли по-силно, затова накрая Лус просто помаха с ръката, в която все още стискаше подаръка на Кам.
- Ами, може би следващия път! Благодаря за колието!
Оставяйки Кам и Габ объркани в класната стая зад гърба
им, Пен и Лус изхвърчаха от сградата „Августин“. На Лус й се струваше злокобно да бъде сама в тъмната сграда толкова късно, и от забързаното шляпане на сандалите на Пен по стълбите пред нея се досещаше, че и тя изпитва същото.
Отвън беше ветровито. Една кукумявка бухаше тихичко в клоните на ниската палма, където бе кацнала. Когато минаха под дъбовете успоредно на сградата, безредно растящи филизи испански мъх се докоснаха леко до тях като оплетени кичури коса.
- „Може би следващия път?“ - имитира Пен гласа на Лус. -Това пък за какво беше?
- Нищо... не знам. - Лус искаше да смени темата. - Така правиш да звучим много изискано, Пен - каза тя, като се смееше, докато вървяха с усилие по зелените площи на училището. -Други планове... Мислех си, че си се забавлявала на партито миналата седмица.
- Ако беше успяла да прочетеш скорошните ми бележки, щеше да видиш защо имаме по-важни занимания.
Лус си изпразни джобовете, откри отново петте недоядени дражета „М&М“, и ги подели с Пен, която изрази съвсем ти-пичната за нея надежда, че идват от чисто място, но въпреки това ги изяде.
Лус разгъна първата бележка на Пен, която приличаше на преснимана страница от някоя от папките в подземния архив:
Габриел Гивънс Камерън Брийл Лусинда Пракс Тод Хамънд
Предишно местонахождение:
Всички — в Североизточната част на САЩ, с изключение на Т. Хамънд (Орландо, Флорида)
Ариана Алтер Даниел Григори Мери Маргарет Зейн Предишно местонахождение:
Лос Анжелис, Калифорния
За групата на Лусинда беше отбелязано, че е пристигнала в „Меч и Кръст“ на петнайсети септември тази година. Втората група беше пристигнала на петнайсети март, три години по-рано.
- Коя е Мери Маргарет Зейн? - попита Лус, като посочи.
- Само нашата изключително добродетелна Моли - каза Пен. Името на Моли беше Мери Маргарет?
- Нищо чудно, че е толкова бясна на целия свят - каза Лус. - Е, откъде взе всичко това?
- Изрових го от една от кутиите, които мис София свали онзи ден - каза Пен. - Това е нейният почерк.
Лус вдигна поглед към нея:
- Какво значи това? За какво й е да отбелязва това? Мислех, че имат отделно датите на пристигането на всички ни в досиетата ни.
- Така е. Аз също не мога да го проумея - каза Пен. - И искам да кажа, въпреки че ти се появи по същото време като останалите хлапета, не изглежда да имаш нещо общо с тях.
- Не бих могла да имам по-малко общо с тях- каза Лус, като си представи сдържаното изражение, което винаги беше сякаш залепено на лицето на Габ.
Пен се почеса по брадичката.
- Но когато Ариана, Моли и Даниел се появиха, те вече се познаваха. Мисля, че идват от същия разпределителен пункт в Ел Ей.
Някъде съществуваше ключ към историята на Даниел. Трябваше да има нещо повече, свързано с него, отколкото някакъв разпределителен пункт в Калифорния. Но като си спомни реакцията му - онзи ужас, от който лицето му пребледня при мисълта, че тя може да прояви интерес да узнае каквото и да е за него - е, това накара Лус да изпита чувството, че всичко, което тя и Пен правеха, беше напразно и незряло.
- Какъв е смисълът на всичко това? - попита Лус, внезапно подразнена.
- Не мога да проумея за какво й е на мис София да събира цялата тази информация. Макар че тя е пристигнала в „Меч и Кръст“ в същия ден като Ариана, Даниел и Моли... - Пен млъкна, без да си довърши изречението. - Кой знае? Може би това не значи нищо. Просто в архивите се споменава толкова малко за Даниел, че прецених, че е добре да ти покажа всичко, което открих. Оттук и експонат Б.
Тя посочи втората бележка в ръката на Лус.
Лус въздъхна. Част от нея искаше да се откаже от търсенето и да престане да изпитва смущение заради Даниел. По-напо-ристата част от нея още копнееше да го опознае по-добре... което по някакъв странен начин беше далеч по-лесно, когато той не присъстваше технически, за да й дава нови поводи да изпитва смущение.
Тя погледна надолу към бележката: фотокопие на старомод-но картонче от библиотечен каталог.