Оковите на скръбта

— Това не е „да загърбиш миналото“! Това е „да избягаш от него“. „Да избягаш от него на най-бързия кон“, Уейн.

— Не обичам да правя нещата половинчати — отговори Уейн сериозно, положил длан на сърцето си. — Мина доста време, откакто съм си изкарвал добре в компанията на дама, поради преданото ми моногамно идеализиране на една прекрасна, но недостъпна…

— И как — прекъсна го Мараси, — успя да не чуеш битката? Водеха се престрелки, Уейн. На практика върху теб.

— Ами, виж сега — отговори той, като почервеня, — ние тук бяхме много заети. И понеже бяхме съвсем близо до релсите, беше адски шумно. Искахме по-уединено местенце, така да се каже, и…

Той сви рамене.

— Пфу! — възкликна Мараси. — Имаш ли някаква представа колко бе разтревожен Уаксилий?

— Не ме намесвай — обади се Уакс, вдигнал крака на съседната седалка.

— О, значи ти одобряваш това поведение? — попита Мараси, като се обърна към него.

— Не, за Бога — възрази Уакс. — Ако одобрявах и половината неща, които Уейн прави, Хармония вероятно би ме убил на място. Но той е жив, ние — също, и не можем да го обвиняваме, че се е разсеял по време на нещо, за което приемахме, че ще е просто едно спокойно пътуване.

Мараси се втренчи в него продължително, после въздъхна и излезе на платформата, като подмина МеЛаан, без дори да я погледне.

Уейн се изправи и се приближи към Уакс, като извади кутийката си дъвка от джоба и я потупа няколко пъти в дланта си, за да се слегне пудрата вътре.

— Сигурен ли си, че някой от разбойниците не е успял да я улучи, без ти да видиш? Защото определено се е вкиснала от нещо.

— Просто се безпокоеше за теб — отговори Уакс. — Ще говоря с нея, след като се успокои.

МеЛаан спря да се опира на стената и попита:

— Забеляза ли нещо необичайно в нападението?

— Доста неща — отговори Уакс, като се изправи и се протегна.

Поквара. Дали пък наистина вече не беше твърде стар за тези неща, както Леси обичаше да се шегува с него? Обикновено духът му беше доста по-приповдигнат след битка.

„Заради убитите е“, помисли си. Бе загинал само един пътник, един по-възрастен мъж. Но бяха загубили шестима от пазачите, да не говорим за мнозината ранени.

— Един от бандитите — обърна се той към МеЛаан — направи нещо, което някак потисна аломантията ми.

— Пиявица? — предположи тя, но Уакс поклати глава.

— Не ме докосна.

Пиявиците, които горяха хром, умееха да изчерпват запасите метал на всеки друг аломант — само че за целта бе необходимо да го докоснат.

— Чувството не беше същото. В единия момент, стоманата ми си беше там, а в следващия вече я нямаше. Но, МеЛаан, те използваха някакво устройство. Малко метално кубче.

— Чакай — обади се един глас и Мараси се появи на прага на купето. — Кубче ли?

Тримата погледнаха към нея едновременно и тя се изчерви под суровата светлина на електрическите лампи.

— Какво? — попита ги.