Призрачна музика

Както винаги, тръгнаха от различни посоки. От връзките на Дударев, от фирма „Турела“ и от контактите на умрелия толкова ненавременно Костя Вяткин. А освен това и от обкръжението на Василий Литкин, защото фактът, че Вяткин е произвеждал вкъщи аудиозаписи, а Литкин ги е продавал, не можеше да бъде някакво най-обикновено съвпадение. Той ги продаваше от името на фирмата с красивото наименование „Мелодия плюс“.

Колегите им, които се бореха с пиратството, се опитваха да установят кой е вземал от Вяткин готовата продукция и му е доставял „суровината“ и за целта разпитваха всички съседи на покойния наркоман: кой е идвал при него, какви коли са пристигали, дали случайно не са запомнили номерата им? Първата и най-стабилна версия беше за пряката връзка на Вяткин с фирма „Мелодия плюс“, но това тепърва трябваше да се докаже. Естествено фирмата отричаше всичко, все пак не бяха глупаци.

— Ако открием поне една допирна точка между Дударев и тези две фирми — туристическата и музикалната, веднага ще ги спипаме — въздишаше Селуянов, загледан в огромното табло, на което Настя отбелязваше с квадратчета и стрелки връзките между всички обекти, които ги интересуваха.

Броят на стрелките и квадратчетата нарастваше с всеки изминал ден, но между тях все още нямаше допирни точки. Колкото до свидетелите, които можеха да разкажат поне нещичко за посетителите в жилището на Костя Вяткин, техният брой бе катастрофално малък. Направо можеше да се каже, че е нищожен. Никой не се интересуваше от никого и никой не знаеше нищо. Огромният блок с много входове и апартаменти, в който живееше Вяткин, приличаше на мравуняк, претъпкан с отчуждени един от друг хора. Сергей Зарубин с мъка си спомняше за тихите пететажни блокчета на „Красние Ворота“, в които съвсем наскоро обиколи всички жилища, веднага след убийството на Елена Дударева. Там имаше по два апартамента на етаж и по десет — във вход, всички се познаваха и беше истинско удоволствие да се работи. А обиколките в новите блокове винаги бяха същинска мъка, а не работа.

Единственият що-годе приличен източник на информация за Вяткин се оказа въпросната леля Клава — съседката, към която Константин се бе обърнал с молба да извика Бърза помощ, след като се почувствал зле. Клавдия Никифоровна се оказа словоохотлива дама и с удоволствие им разказа за Костя. Вярно, разказа им съвсем различни неща от тези, които се надяваха, че ще чуят. Например тя не бе забелязала никакви външни посетители, които да донасят и да изнасят цели кашони с продукция от Костя.

— Може би са идвали през нощта — предположи тя. — Понякога чувах как нощем външната му врата се тряскаше. Но денем не забелязвах нищо.

Какво пък, може и да е ставало точно така. Нощем почти никой не тича на прозореца да види каква кола пристига, тъй като повечето хора спят. Макар че ако това не е ставало късно през нощта, а късно вечерта, то има смисъл да си поговорят със собствениците на кучета. По принцип те ги разхождат по едно и също време и почти винаги забелязват, ако някой със завидно постоянство товари кашони пред един и същи вход.