Смъртта като изкуство

— Вече сте съставили нашето разписание за целия ден, така ли? — иронично попита Настя.

— Разбира се, че как иначе? — весело отговори Александър. — Нали ви предупредих: театърът не е завод, в който всички бригади са налице, нашите работни графици са плаващи и ако не ви водя за ръчичка, ще търсите хората, които ви интересуват, три пъти по-дълго. Например вие не знаете, че завеждащата на женския гардероб вече е на работа, а ръководителката на мъжкия ще дойде едва към един часа, защото е отишла на зъболекар в поликлиниката, вие послушно ще я чакате пред нейната затворена врата и само ще си загубите времето. Сега ще ви заведа при нашата Бела и ще тичам на репетиция.

Настя беше сигурна, че предприемчивият помощник-режисьор им избира събеседниците далеч не на случаен принцип, а следва определена система. Какво пък, може да го разбере човек. Ако е права и той тайно мрази Богомолов, ще организира на детективите срещи предимно с хора, които може да разкажат за художествения ръководител на театъра някаква гадост. Разбира се, невинаги се получава, защото Настя и Антон ясно формулират исканията си и назовават конкретно хората, с които искат да се срещнат, така че Федотов няма широко пространство за маневри, но когато става дума просто за представител на някоя служба, няма и съмнение, че изборът е на Александър Олегович. Стана очевидно след вчерашния пример с двамата главни администратори. Значи, могат да се надяват, че Бела от гардеробиерското ателие също ще разкаже нещо интересно за конфликтите на Лев Алексеевич Богомолов със служители от театъра. А всъщност на детективите точно това им трябва. Въпреки цялата си несимпатичност и натрапчивост помощник-режисьорът Федотов, без сам да подозира, се оказа просто неоценим помощник.

По стълбището се качиха един етаж по-нагоре, изминаха коридора, в чийто край откриха изход към друго стълбище. Господи, колко стълбища има в тази сграда?! Архитектът наистина е имал развинтена фантазия, а може да е искал да направи сградата тайнствена, загадъчна и непостижима — като самото театрално изкуство. Отново преход и слизане на по-долния етаж — и ето я, вратата на ателието за женски костюми.

— Бела, дойдохме! — радостно заяви Федотов. — Аз отивам на репетиция, а ти бъди така любезна после да изпратиш нашите гости докъдето те искат, защото няма да намерят обратния път.

— Ще го намерим — опита да се съпротивлява Антон, но помощник-режисьорът беше непреклонен.