Смъртта като изкуство

На другия ден не върнали костюма, а художникът по костюмите го поискал за репетиция. Гункина опитала по всякакви начини да се измъкне, но истината лъснала и Лев Алексеевич буквално се разярил! Това — както и да е, много по-лошо било другото: когато след три дни върнали костюма, той бил безнадеждно повреден. И тогава вече Богомолов му отпуснал края, крещял, ругал и уволнил Нина Гункина за грубо нарушаване на трудовата дисциплина. Дъщерята на Нина била с тежка бременност и лекарите предупреждавали, че ще роди трудно. Тя нямала съпруг, така че всички грижи легнали на плещите на Нина, която искала да настани дъщеря си в хубав родилен дом, където има добри лекари и силна реанимация, но за това трябвали пари. Всичко това станало в края на април, когато театърът се готвел да отпразнува своята 85-а годишнина, тъй като в съвременния си вид, като драматичен театър, бил създаден през май 1925 година. Били запланувани шумни тържества и добри премии. Гункина много разчитала на тези пари, а като се прибавели и получените за костюма, тъкмо щели да й стигнат да плати раждането на дъщеря си. И ето че в този момент Богомолов я уволнява и съответно не й се полага никаква премия, а при уволнение с такава формулировка в трудовата книжка тя вече не може да си намери свястна работа, пък и на нейната възраст работа изобщо не се намира. На всичкото отгоре Нина изпаднала в пълна истерия и взела, че признала, че взела парите, защото й трябвали за дъщеря й, тогава Лев Алексеевич я накарал да върне тези пари на театъра. Разбира се, било невъзможно да ги внесе официално в касата, но той поискал с тези пари Гункина да реставрира костюма. С една дума, тя останала без никакви средства.

Дошло времето на дъщеря й да ражда. Отишла да роди по местожителство и извадила много лош късмет, през нощта срещу майските празници — целият персонал на градус, лекарите се издънили, не спасили детето, а майката боледувала тежко и дълго.

— Мога да си представя колко Нина мрази Лев Алексеевич — завърши Бела. — Но, разбира се, не може да е използвала бухалката… Това ви го гарантирам.

— Нина сама ли е? — попита Настя. — Или има мъж? Може би любовник или съжител?

Бела се замисли за няколко секунди, предъвка устни.

— Струва ми се, че няма, иначе сигурно той щеше да й помогне с пари, така си мисля — каза най-сетне. — Вярно, отдавна не съм я виждала. Може през това време да се е събрала с някого. Защото Нина е красива и привлекателна жена.

— Има ли роднини? Братя, племенници?

— Брат има, знам със сигурност — оживи се Бела. — Разказвала ни е за него, много го обичаше. Нищо, че е осъждан.

„Нищо ли!“ Сякаш като е съден, не може да бъде обичан и да се разказва за него. Осъденият преди време брат на Гункина, който е горял от желание да отмъсти за любимата си сестра и нейната дъщеря, е точно човек, какъвто търсим. Наистина историята е от май месец, а вече е ноември, но това нищо не значи. Може болестта на младата жена да й е докарала инвалидност и това да се е разбрало едва сега, тоест едва сега пострадалите да са могли напълно да оценят мащаба на последствията от това, че Богомолов е уволнил дисциплинарно Гункина и й е отнел получените за костюма пари.