Смъртта като изкуство

— Сядайте — покани ги Бела. — Да ви направя ли чай?

Настя понечи да откаже, но Антон я изпревари:

— Ако може, би било чудесно.

Всъщност може би е правилно, помисли си Настя. Да отговориш с благодарност на гостоприемен жест е все едно да изминеш половината път до успеха.

Започнаха разговора с конфликтите. Кой знае защо, на Настя й се стори, че това ще бъде правилно. Като гледаше радушната весела и пухкава Бела, на човек беше трудно да си представи, че може да я заинтересува тематика, която е толкова скъпа на мъжките сърца: за перспективите на кадровите размествания и за художественотворческата политика на театър „Нова Москва“.

— О, нашите артисти се заяждат като деца! — каза през смях Бела. — Знаете ли какви ги вършат? Просто да не повярва човек! Една актриса повреди костюма на друга, и то така, че никой не е забелязал кога го е направила. Онази, другата актриса, идва за началото на спектакъла, гардеробиерките, които се занимават с обличането, й носят костюма, обаче с него не може да се излезе. Скандал, викове! Кой е виновен? Кой не е догледал? Защо не сме го видели навреме? Актрисата трябва да излезе на сцената след десет минути, а не може да облече костюма. Ние, естествено, направихме и невъзможното, излязохме от положението с чест, но актрисата вече беше на нокти, как да играе в такова състояние? Обвини нас, а ние, естествено, се обидихме. Защото много добре си спомняхме, че след предишния спектакъл проверихме костюма, приехме го, беше си абсолютно наред. И при мъжете имаше подобен случай: един актьор разнищил шевовете на костюма на друг, та когато той клекне, да се разпорят.

— И какво? — полюбопитства Антон. — Разпраха ли се?

— И още как! С гръм и трясък! Всички, които в този момент бяха на сцената, положиха неимоверни усилия, за да прикрият ситуацията, как ли само не импровизираха, та да не се налага актьорът с разпрания отзад панталон да се извръща с гръб към публиката. Паметен случай беше, после дълго го обсъждахме. Но браво на актьорите, зрителите нищо не усетиха.

— Значи, вие не само шиете костюми, но и следите за тяхното състояние? — уточни Настя.

— Не, не ме разбрахте — тръсна глава Бела. — Костюмите се шият тук, в шивалнята. А ние сме тези, които ги обличат, това е друго. Седим зад стената. И аз съм главната на гардеробиерите. На обличащите — шеф, на шивачки — командир — весело се пошегува тя. — Но инак съм отскоро на тази длъжност, само от половин година, преди това бях старши гардеробиер, а завеждаща беше Нина Гункина. Беше много добра в работата си, много опитна, от дълги години в театъра. А когато я уволниха, сложиха мен на нейното място.

— Уволниха ли я? — моментално се напрегна Настя. — Защо? Или все пак сама е напуснала?

— Какво ти сама! Уволни я Лев Алексеевич, и то с крясъци, със скандал. Вярно, Нина отчасти си беше виновна, направи една грешка, но все пак това беше безчовечно. При толкова години безупречна работа! Една-единствена грешка — и край.