![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Но човек, който ходи пеша, можеше да успее да се придвижва чудесно. А ако въпросният човек случайно се натъкнеше на друг пътник, щеше да е по-лесно да се скрие сред дърветата, отколкото по открития път.
Шмугнах се в гората и наметката и полата ми веднага се заплетоха в къпинака. През зимата увивните растения бяха изсъхнали, но бодлите им си бяха останали остри. Не толкова ме нараняваха, колкото ме забавяха — същото важеше и за прескачането на повалени клони и други горски наслоявания. Заради тях безшумното прокрадване бе невъзможно.
Когато стигнах намиращия се близо до тресавището участък, открих калта замръзнала и втвърдена. Предположих, че това бе една от ползите от студа, но въпреки това теренът беше груб и неравен. Една едва очертана пътека накрая облекчи донякъде ходенето, макар да беше толкова тясна, че не можех да поставям краката си един до друг по нея.
Около половин час, след като бе започнал преходът ми, излязох на друг път: дрехите ми бяха изпокъсани и мръсни, глезенът ме наболяваше. На север, на по-малко от миля разстояние, светлините на града излъчваха слабо сияние и из тялото ми се разля подновена енергия. Отъпкана пръст и коловози потвърждаваха, че този път е оживен, а двама мъже на коне преминаха с гръмък тропот покрай мен, без да ме удостоят с втори поглед. Последвах ги нетърпеливо почти толкова развълнувана, че отивам в града, колкото и от желанието да съобщя новините си. Подмина ме и една каруца и пътят ми скоро се вля в друг, по-широк, по който имаше още по-голямо движение. Внушителното укрепление на Кейп Триумф вече се извисяваше над нас и осъзнах, че съм дошла до главния вход на града. Само двама войници стояха на пост при казармите. Единият имаше вид, сякаш беше зает да си чисти оръжието. Или може би дялкаше.
Щом пристъпих през портите, трябваше да си наложа да продължа да се движа. Искаше ми се да си стоя там и да запечатам в паметта си всяка подробност наоколо. Бях ходила в градове преди — стари градове като Санта Лус и Осфро. Градове, пропити с история, в които дори самите камъни имаха родословие и в чиито квартали съществуваше стриктно разделение между богати и бедни. Тук границите бяха по-замъглени. Познавах историята на градския план на Кейп Триумф и виждах всичко, докато вървях по улиците, и се надявах, че не приличам твърде много на външен човек. Най-старите участъци от града носеха признаците на ранната колонизация, където заселниците бяха издигали каквито сгради за живеене и магазини са могли да защитят, без особен замисъл за някакъв еднороден план. По-нататък улиците бяха изградени с повече мисъл и обособени в жилищни и търговски райони. Но дори сред тях старите правила бяха нарушени. Бижутериен магазин до кожарска работилница. Елегантен магазин за шапки до пивница.
Подозирах, че в града ще съществуват по-отчетливи разделения между богати и бедни, но тук, в сърцето на търговията, всичко беше прелестна бъркотия. Сред жителите му също личеше онова многообразие от класова принадлежност и облекло, каквото бях наблюдавала на доковете. В този час повечето бяха излезли да се развличат, и по-голямата част бяха мъже. Постарах се да вървя целеустремено, тъй като отдавна бях открила, че това привлича най-малко внимание.
Минах покрай една по-възрастна двойка, която затваряше работеща до късно вечер сергия за сладкиши, и ги попитах дали знаят къде е магазинът на Грант. Използвах белсиански акцент. Прикриваше сирминиканския, но беше лесноразбираем от осфридианците.
— Напоследък има много такива магазини — каза ми старата жена. — Всеки иска да замине в пустошта и да забогатее с един удар.
— Един от собствениците е Елиът — казах. Съпругът й се почеса по главата.
— О. Уинслоу и Елиът. Оттатък на Броуд Стрийт. Още ли са живи?
— Е, магазинът им още е отворен — отвърна жената.
— Не съм виждал някой Уинслоу или Елиът там от години — възрази той. — Не мисля, че някога изобщо е имало Елиът.