Кралица на въздух и мрак [bg]

— Използваме обаче магьосниците. Вие сте наши съюзници. Ако се разболявате, сме длъжни да сторим нещо.

За миг Катарина придоби изненадан вид, а после се усмихна.

— Не… Радвам се да те чуя да го казваш. — Тя наведе поглед. — Става по-зле. Все повече и повече магьосници се разболяват.

— Как е Магнус Бейн? — попита Кристина.

Не го познаваше отдавна, но наистина го харесваше. Стресна се, когато видя сълзи в очите на Катарина.

— Магнус е… Алек се грижи добре за него. Но не, не е добре.

Кристина остави кафето на нощното шкафче.

— В такъв случай, моля те, нека помогнем. Какво би било признак, че лей-линиите са заразени? Какво да търсим?

— Ами там, където лей-линиите са пострадали, ще има повишена демонска активност.

— Това е нещо, което определено можем да проверим.

— Аз също мога да погледна какво става. Ще ти пратя маркирана карта с огнено съобщение. — Катарина се изправи и лъчите на слънцето засияха през прозрачната й бяла коса. — Но ако ще проучваш местност с повишена демонска активност, не отивай сама. Вземи още няколко души със себе си. Вие, ловците на сенки, сте толкова непредпазливи понякога.

— Не всички сме Джейс Херондейл — каза Кристина, която обикновено беше най-малко непредпазливият човек, когото познаваше.

— О, моля ти се. Преподавала съм в Академията за ловци на сенки. Аз…

Катарина се закашля и раменете й се затресоха. Очите й се разшириха.

Кристина скочи разтревожена от леглото.

— Добре ли си…?

Ала Катарина беше изчезнала, без да остави никаква следа след себе си.

Кристина си навлече набързо дънки и една стара тениска на Ема. Миришеше на парфюма на Ема, лимони и розмарин. С цялото си сърце й се искаше Ема да беше тук, за да могат да обсъдят миналата нощ и да й даде съвет, както и рамо, на което да поплаче.

Само че нея я нямаше и това беше невъзможно. Кристина докосна медальона си, изричайки бърза молитва към Ангела, след което пое надолу по коридора към стаята на Марк.

Беше си легнал толкова късно, колкото и тя, така че бе напълно възможно все още да спи. Почука на вратата, първо колебливо, а после малко по-силно. Най-сетне Марк отвори, прозяващ се широко и чисто гол.

— Híjole11! — изписка Кристина и закри лицето си с яката на тениската. — Облечи се!

— Извинявай — възкликна той, скривайки се зад вратата. — Поне вече си видяла всичко.

— Не и в добра светлина!

Все още можеше да го види през открехнатата врата, беше си обул боксерки и нахлузваше тениска. Главата му се показа през яката, косата му беше очарователно разрошена.