![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Дру и Тави кимнаха с широко отворени очи.
— Толкова съжалявам, Ейлийн — каза Кристина с тихо гласче.
— Нямах предвид теб, Кристина. — Ейлийн извърти очи. — И къде е Тай? Нямам намерение отново да държа тази лекции. — Тя отправи сърдит поглед на Кит. — Ти си онзи, който обикновено не се отделя от него. Къде е той?
— Вероятно спи — отвърна Кит.
Предполагаше, че Тай бе останал буден до късно, проучвайки черни магии. Не че би го изрекъл на глас.
— Добре. Предай му какво казах, когато се събуди. И сложете тигана в проклетата мивка, когато приключите със закуската.
С тези думи Ейлийн грабна якето си от облегалката на стола, напъха ръце в ръкавите и излезе решително от стаята. Кит се приготви за това Тави или Дру да се разплачат. Никой от тях не го стори.
— Това беше доста готино — отбеляза Дру, докато си вземаше от фритата, която се оказа смесица от яйца, наденица, сирене и карамелизиран лук. — Харесва ми как се застъпи за Хелън.
— Ти се развика на Хелън онзи ден — изтъкна Марк.
— Тя ми е сестра — отвърна Дру, докато пълнеше чинията на Тави с фритата.
Марк издаде звук на безсилно раздразнение. Кристина лапна залък фритата и притвори очи от удоволствие.
— Обзалагам се, че си викал на баща си — рече Дру на Кит. — Искам да кажа, всички семейства се карат понякога.
— Ние не бяхме от семействата, които си крещят. Баща ми прекарваше повечето от времето си, като не ми обръщаше внимание, освен когато ме учеше как да разбивам ключалки.
Лицето на Дру грейна. Все още изглеждаше изпита и уморена, и много малка в прекалено голямата си тениска, но когато се усмихнеше, напомняше на Кит за Ливи.
— Можеш да разбиваш ключалки?
— Мога да ти покажа как, ако искаш.
Дру пусна вилицата си и плесна с ръце.
— Да! Марк, може ли да отида и да се науча как да разбивам ключалки?
— Имаме руни за отваряне, Дру — каза Марк.
— Е, и? Ами ако бъда отвлечена от демон с пипала и изпусна стилито си и ме оковат с белезници за някой стол? Тогава какво?
— Това няма да се случи — рече Марк.
— Би могло да се случи — подхвърли Тави.
— В действителност не би могло. Демоните с пипала не могат да поставят белезници.
Марк изглеждаше подразнен.
— Моля те? — Очите на Дру го умоляваха.
— Аз… предполагам, че не би могло да навреди — каза Марк, очевидно победен. Хвърли кос поглед към Кристина, сякаш търсеше нейното одобрение, но тя побърза да извърне очи. — Просто недей да извършваш истински престъпления с новопридобитите си умения, Дру. Последното, от което имаме нужда, е още нещо, с което да подразним Клейва.
— Онази вода е надарена със зла магия. — Кийрън се подпираше тежко на Диего, докато бързаха, доколкото им беше възможно, по коридорите на Сколоманса. Дивя и Раян бяха останали пред вратата на Кухината, за да попречат на Кохортата да ги последва. — Чух ги да се смеят за това, докато ме влачеха по коридорите със завързани очи. — В гласа му се долавяше надменна горчилка, тонът на един принц. Под нея се долавяше ярост и срам. — Не вярвах, че знаят за какво говорят, ала грешах.
— Съжалявам. — Диего сложи предпазливо ръка на рамото му. Струваше му се, че може да усети пулса на Кийрън дори през костите и мускулите. — Трябваше да те защитя, а се провалих.
— Не си се провалил — заяви Кийрън. — Ако не беше ти, щях да съм мъртъв. — Звучеше така, сякаш се чувства неловко. Елфите не обичаха да се извиняват или да бъдат задължени някому. — Не можем да се върнем в стаята ти — добави, докато завиваха зад поредния ъгъл. — Ще ни търсят там.
— Трябва да се скрием — каза Диего. — Някъде, където да можем да те превържем. Пълно е с празни стаи…
Кийрън се отдръпна. Вървеше несигурно, като пиян.
— Превръзките са за онези, които заслужават да бъдат изцерени — заяви и Диего го погледна разтревожено.
— Много ли боли?
— Не е моята болка — каза Кийрън.
В коридорите отекна писък. Изтерзан женски писък, който секна внезапно.
— Момичето, което падна във водата — рече Кийрън. — Опитах се да стигна до нея по-рано…
Саманта. Диего може и да не я харесваше, ала никой не заслужаваше болка, която те кара да пищиш по този начин.
— Може би ще е добре да се махнем от Сколоманса — каза Диего.
Главният вход беше изсечен в склона на планината, но винаги се охраняваше. Имаше обаче и други начини да се излезе… включително и през стъклен коридор, който прекосяваше водите на езерото и стигаше до другия му край.