Кралица на въздух и мрак [bg]

Когато Кит влезе в кухнята, Тай го нямаше.

Щеше да се обърне и да излезе, но останалите вече го бяха видели. Ейлийн, по черни дънки и потниче, беше до печката, вдигнала коса високо на главата си и сбърчила съсредоточено лице. Дру, Марк, Кристина и Тави седяха на масата. Дру се суетеше около Тави, ала Кристина и Марк му помахаха за поздрав.

Той седна и начаса се почувства неловко. Не беше прекарал почти никакво време с когото и да било от семейство Блекторн, освен с Тай и Ливи. Без тях наблизо, имаше чувството, че е попаднал на парти, пълно с хора, които едва познава и с които трябва да води безсмислени разговори.

— Добре ли спа? — попита го Кристина.

Трудно бе да се чувстваш неловко с Кристина, от нея като че ли се излъчваше доброта. На Кит обаче му се удаде. През живота си Джони Рук беше измамил и обрал цял куп изключително добри хора и Кит подозираше, че и той притежава същото умение.

Смотолеви нещо в отговор и си сипа портокалов сок. Дали беше спал добре? Не особено. Прекарал бе половината нощ буден, тревожейки се за посещението си с Тай на Пазара на сенките, и другата половина — странно развълнуван за посещението си с Тай на Пазара на сенките.

— Къде е Хелън? — попита Дру с нисък глас, измервайки Ейлийн с поглед.

Кит се чудеше същото. Предишния ден беше изглеждала доста стресирана. Едва ли би могъл да я вини, ако беше осъзнала с какво се е нагърбила и беше побягнала с писъци в пустинята.

— Лосанджелиските ловци на сенки се събират днес — обясни Марк. — Хелън е на срещата.

— Не беше ли Ейлийн тази, която се предполага да ръководи Института?

Дру изглеждаше объркана.

— Хелън реши, че няма да е лошо лосанджелиските ловци на сенки да свикнат с нея — каза Марк. — Да си припомнят, че тя също е ловец на сенки. И че е Блекторн, особено при положение че е възможно да обсъждат дали Даяна трябва да бъде сменена като наша учителка…

— Не искам друга учителка! — възкликна Тави. — Искам Даяна!

— Но нали няма да я има само още няколко дни? — каза Кристина разтревожена. — Най-много?

Марк сви рамене.

— Всички ние тук, без учител или график, е нещо, което никак не се харесва на ловците на сенки.

— Но Тави има право — обади се Дру. — Вече учим с Даяна. Не е нужно да започваме с някой друг. Не е ли така, Кит?

Кит за малко да изпусне чашата с портокалов сок, но преди да успее да отговори, Ейлийн ги прекъсна, приближавайки се до масата с тиган, от който се носеше фантастично ухание. Устата на Кит се напълни със слюнки.

— Какво е това? — попита Тави с широко отворени очи.

— Това — заяви Ейлийн — е фритата. И вие всички ще я изядете.

Тя я тръсна върху една метална подложка в средата на масата.

— Не обичам фритата — каза Тави.

— Твърде жалко. — Ейлийн скръсти ръце и ги изгледа сърдито един по един. — Вчера разплакахте Хелън, така че ще изядете тази фритата (която, между другото, е дяволски вкусна) и ще ви хареса. Това има за закуска и тъй като аз не съм Хелън, не ме е грижа дали ще умрете от глад, или ще ядете „Чийтос“ на всяко хранене. И двете с Хелън имаме страшно много работа, Клейвът с нищо няма да ни помогне, единственото, което тя иска, е да бъде с вас и вие няма отново да я разплачете. Разбрано?