Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Откъде знаете всичко това? - подозрително попита Тави.

- Някога ни бе споделено от Дъгата. После го потвърди настоятелят на храма на Хладния плам. Имаше и наши братя, които в състояние на просветление са се доближавали до тайнствената килия и усещали там сила.

И тази сила се пробуди днес. Тя разкри своя лик... или измамен облик... на почитаемото джудже. И господин Сидри е бил принуден да отвърне. Аз не виждам нищо лошо в това. Употребихте Силата на планините, не греша, нали?... И ето, сега ви преследват! - свещеникът тържествуващо огледа слушателите си.

- Е, и? - намръщи се Тави нетърпеливо. - Разказа ни една забавна басня. Защо трябва да ти повярваме? Да, умееш да заповядваш на дърветата да се местят. Полезна дарба. Само че ние си имаме друга работа. И изобщо не ни е еня за някакъв си изкуфял маг под храма на...

-Той не принадлежи към ордените на Дъгата - възрази свещеникът. - Те сами си го признаха.

- Нищо не им струва да излъжат - подхвърли Кан-Торог.

- Спор няма. Седмоцветието често скверни устата си с лъжа...

- Тогава за какво говорим? Къде е смисълът? И защо онзи вещер-отшелник, маг ли е, какъв е, защо е толкова важен за истинно вярващите в Спасителя?

- Хубаво си бъбрим! - изръмжа Сидри. - А всеки миг маговете могат да ни връхлетят. Ще ни оплетат като мухи в паяжина, докато си умуваме за вяра и спасители... Аз пък ще ви кажа, че секирата е моят Спасител! И на целия ми народ закрилник!

- Оръжието не спаси царствата ви, почитаемо джудже - поклати глава човекът с расото.

- Това... би могъл и да не ми го припомняш! - обиди се Сидри.

- Ще моля Спасителя да ми прости за тази неволна забележка, която те оскърби, почитаеми - смирено отвърна свещеникът и сведе с покаяние глава.

- Писна ми от вашите любезности! - кипна Тави. - Питам вече за десети път - какво значи за вас онзи дъртак в мазата на храма?

Свещеникът дълбоко въздъхна и запита:

- Не сте ли се замисляли защо в Хвалин е построен толкова разкошен събор на Спасителя?

- Само за това не сме се сетили да разсъждаваме - каза Кан-Торог. Свещеникът пропусна покрай ушите си подигравката и зашепна с неочаквано затреперил глас:

- Защото... мнозина братя са убедени... и аз сред тях... че този старец е... самият Спасител!

След кратка пауза Сидри изсумтя. Кан-Торог се ухили. Тави само леко се намръщи:

-Ами тогава... Защо не обикаляте около него с песнопения и хвалебствия? Цяло хоро е трябвало да извиете по този случай - чак до Мелиин!

- Щом желанието Му е да пребивава в усамотение, как биха могли смирените Му служители да се натрапят? И как може Църквата с нехайство да подмине оногова, върху когото е паднал Неговият взор? Всички ние усетихме тласъка. Източникът му бе в подземията на храма на Хладния плам... Ние не бихме дръзнали да пречим на онези, които Той погледна, да вършат делото си. Искаме само позволението ви...