Диамантен меч, дървен меч [bg]

Подготвяха ме. И аз се подготвях. Малко са онези, които имат истинна вяра в Спасителя. Необходимо е само да бъдеш честен и чист...

- Красиви думи! А кой гореше Дану на клади? Кой ги разпъваше на кръстове покрай пътищата, кой ги бесеше с главата надолу по площадите?

Кой даде заповед за изтребление на всичките пленени в Деалмот деца, понеже те, видите ли, били нехора и никога нямало да се приобщят към Истинската вяра? Кой вършеше всичко това? Май твоите братя по църква, светецо1.

Човекът в омърляно бяло сведе глава.

- Греховете, извършвани от името на Църквата...

- ...не петнят Спасителя ли. Нима? Не! Точно обратното е. Всеки отговаря за стореното, за всички злини! - Очите на Тави пламтяха. Бузата

й се гърчеше от тикове, затова девойката я притисна с длан. - Всеки носи отговорност за греховете на своята вяра, за знамето, което следва!

- Да не спорим - примирително вдигна ръка свещеникът. -Дошъл съм, за да помогна. Казах ви, че съм бил подготвян за този ден. Деня на пробуждането на Погребания-под-Хвалин...

- За какво става дума?! - все още наежена, изфуча Тави.

Говореха само те двамата. Кан-Торог и Сидри мълчаха и само въртяха глави от девойката към свещеника. Тави често прекъсваше разказа на човека в бялото расо с хапливи реплики. Личеше й колко е засегната от случката с поместилата се грамадна ела. Тя не можеше да проумее откъде идеше силата на този човечец, нахлул и объркал вече и без това осуетения им, грижливо подготвян план. Не усещаше у него дори нищожна магична искрица... И въпреки това... Дървото се бе подчинило...

Загадка.

Свещеникът отказа да се назове, защото името си на мирянин бил забравил, а църковното си щял да произнесе единствено пред Съда на Спасителя. Той не владееше вълшебство, поне не такова, каквото ползваше Небесната дъга, нито пък познаваше магията, която практикуваше самата Тави.

- Дълго се подготвях - кротко отвръщаше безименният свещеник. - Аз знаех, че ще настъпи ден, когато онова, що се разкрива на братята ми по църква като видения, ще стане истина. Спасителят ще се появи на грешната земя..

- Тези забавни приказки ги слушаме от десетилетия - обади се Кан-Торог .

Пътниците се спряха на малко островче насред мочурищата. Бяха прекосили първата блатна ивица. Не се случи нищо особено. Тресавището изглеждаше обикновено и приличаше на всички други в северните провинции: гладки черни огледала от застояла вода, камъш, семпли водни лилии, болнави изкривени дървета...Тревната мрежа се клатушкаше над засмукващата кал, сякаш целият свят се люлееше под нозете. Отникъде не лъхаше на странност и отвъдност, нямаше спящи незнайно-зловещи сенки, нито поне обичайните чудовища като блатни въпери или самотни вислюги. Волният започваше да хвърля все по-иронични погледи към джуджето, ала Сидри с всички сили се стараеше да не му обръща внимание. Дори заяжданията не го трогнаха- въпреки знаменитата докачливост на подземното племе!