Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Това е клопка - спокойно рече Кан-Торог. - Как ли ни е настигнал пеш? Или е зарязал коня си преди малко? Защо?

Виждаха го как тича. Като на панаирджийско състезание - надпревара на три хвърлея дистанция. Монахът бе добър бегач. Такъв би могъл да изпревари за кратко и кон - на един хвърлей разстояние обаче. После би изостанал. Не могат човешките нозе да издържат подобно натоварване чак от града дотук!

Тримата не спряха. Щом искаше да говори, да се понапъне.

Видяха го ясно. Не, не беше монах. Беше свещеник, просто расото му бе изцапано с пръски кал. Тичаше невероятно бързо... Само след миг щеше да се блъсне в Сидри.

Не успя. Кан-Торог му попречи. Тялото на Волния сякаш потече във въздуха, спря задъхания свещеник, прокъсаните поли на расото се развяха...

Младият служител на църквата стоеше неподвижно, почти повдигнал се на пръсти. Двата меча на Волния бяха кръстосани като градинарска ножица. Шията на свещеника бе като клонче, предназначено за срязване от градинаря.

- Стой и не мърдай - нареди на човека Кан-Торог. - Дума, жест, поглед, и си мъртъв.

- Ами... Как тогава да гледам и да приказвам, господине? - простодушно попита свещеникът.

- Не се прави на малоумен! - намръщи се Тави. - Прекрасно знаеш ритуалната фраза. Слово, жест, поглед - наложено заклинание. Кой си ти, как ни настигна и какво ти е нужно от нас?

- Служа на Спасителя.

- Виждаме, стига расото ти да не е смъкнато от чужд гръб. Кан! Остави го да върви до нас.

- Да, да - засуети се свещеникът. - Преследвачите ви вече са близо! Изпреварвате ги само с две сенки.

- Ами ти?

- Аз? А, да... Могъщ е Спасителят, безпределно е могъщ! Отправих към Него молитва и Той я прие. Вля в нозете ми бодрост неизтощима...

- Не лъжи! - намеси се Волният. Продължаваше да държи гърлото на човека в стоманените щипки. - Знам туй-онуй за вас, братята-отшелници. Дъгата ви подхвърлила някоя друга магия.

- Това не е така! - възмути се свещеникът. - Нашата сила е от Спасителя!

- Нямаме време за майтапи. Говори истината! - Волният леко сви ножицата от двата меча.

Свещеникът не трепна, а проговори възпитано и смирено:

- Почитаемото джудже правеше магия на площада. Ние знаем от кого се е бранил. Искате ли да научите?

- Честно казано, не особено - каза Тави. - Малко ли изроди пълзят из катакомбите на Дану!

- Не, не! - Човекът енергично заклати глава, без да обръща внимание на остриетата, рискувайки сам да си пререже гърлото. -Грешите! Изобщо не е така! Ние отдавна го следим...

- - Чуй ме! - прекъсна го с леден глас Кан-Торог. - Това не ни интересува. Имаме си работа. И потеря по дирите. Няма значение как си ни настигнал, не е важно. Обаче там отпред са мочурищата. Знаменитите блата преди джуджешките планини. Разправят, че там спят сенките на Древните богове. Аз не вярвам в слухове, но истината е, че в мочурищата бъка от всякаква хищна измет. Ти да не би да искаш да се завреш заедно с нас... там?

- Искам - без да мигне отвърна човекът. - Искам и ще се... вра.. както се изразихте, господине.