Републиката на крадците [bg]

— Това ще изглежда много нередно.

— Вие сте от стражите, можете да правите каквото си пожелаете, и никой няма да каже нищо!

— Не съм сигурна…

— Вижте, няма да нарушите закона. Просто ще ми помогнете. — Локи знаеше, че почти я е убедил. Вече бе взела парите му, сега само трябваше да разкаже за предстоящата награда. — Просто ме преместете от моста и господарят ми ще удвои това, което вече ви дадох. Със сигурност.

Жената страж сякаш размисля няколко секунди, след това се изправи и хвана Локи за яката на сакото.

— Не си болен! — развика се тя. — Само правиш сцени, мамичката му!

— Не, умолявам ви! — проплака Локи, молейки се на боговете да участва в платена постановка, а не жената да е размислила внезапно. Жената страж го вдигна, сложи го под лявата си мишница и тръгна на север. Някои от добре облечените зяпачи се засмяха, но всички се отместиха от пътя, когато импровизираният транспорт на Локи го отнесе от мястото, където почти се бе провалил.

Той риташе и се опитваше да се придържа към своята част от сценката. Не беше нужно да се преструва особено, че се гърчи, защото дръжката на палката на жената го ръгаше в ребрата, разваляйки това, което иначе си беше почти удобно придвижване. Поне докато тя го носеше, всичките му толкова важни копчета бяха от нейната страна.

Локи огледа внимателно наклоненото си полезрение и видя, за свое щастие, че двете червени рокли, които бяха напред, се стрелнаха към левия край на моста, като се държаха на разстояние от него и временно опитомената му жълтодрешковка. Дали Сабета щеше да повярва, че наистина са го задържали? Вероятно не, но сега ѝ се налагаше да измисли нов план как да го атакува със съучастничките си, които и да бяха те.

Неговите собствени планове се развиваха стремглаво, докато се правеше, че се бори с жената страж. Щом веднъж набереше преднина пред момичетата, можеше да пресече пътя им до крайната точка на състезанието, Моста на златната арка. И макар отново да се окажеше, че го превъзхождат с три към едно, там поне щеше да има повече време да си играе на „Познай истинската Сабета“.

Ритайки, ръмжейки и размахвайки юмруци, Локи бе пренесен до другата страна на моста, на северния площад. Тук бяха ситуирани истинските силни на Улицата на целувачите на монети, кантори като „Мераджио“ и „Бонадурета“, чиито мрежи от пари и кредити се простираха на континента.

— Не ме карай да ти избия зъбите — изръмжа неговата жена страж, докато една особено голяма група зяпачи ги подминаваше. Локи можеше да аплодира усещането ѝ за театралност; жълтодрешковка или не, жената имаше добри инстинкти. Сега просто трябваше да намерят удобно място, на което да го освободи, и той можеше да…

— О, стража, стража, моля ви, почакайте! — Локи чу мекия звук на тичащите крака още преди да чуе гласа на Сабета, и се извъртя като обезумял, опитвайки се да я разгледа, преди да ги достигне. Твърде късно — тя вече бе от другата страна на жената страж, с омотан около четириъгълната си шапка воал. Държеше черна кесийка в ръка. — Изпуснахте си това, страж!