Детето на нощта [bg]

Някой кресна „Не!“, други се развикаха сърдито - искаха отговори. Усмири ги един от старите селяни вляво от Селик.

- Тоя вече прекалява - настоя той, но тонът му беше мрън­кащ. - Натриса се неканен и ни пълни главите с отрова. Еван­сор е наш приятел.

- Приятел ли? - Селик разпери ръце с най-невинно израже­ние. - А кому е нужен приятел, който премълчава истината, ако така му е изгодно? Кой с удоволствие прибира паричките, за да махне плъховете от хамбарите ви и циреите от ръцете ви, но е предан само на прокълнатата си Школа? Повярвайте ми, той не държи на никого от вас. Не се оставяйте да бъдете подлъгани като мен. Не допускайте и вашите лица да заприличат на моето. - Селик заговори по-гръмко, знаеше, че сега вече са му подвластни. - Тази подигравка с човещината пред вас е пре­пятствието, а не избавлението. А препятствията трябва да бъ­дат махани от пътя!

Той удари с юмрук по дланта си и се вторачи в Евансор, а наоколо гълчавата стана оглушителна. Магът се беше смръз- нал от страх, но Селик позна, че накрая ще отвори уста и сам ще се погуби.

- Моля ви! - извика младежът, за да го чуят в шумотевица­та. - Аз не съм ваш враг, мога да помогна.

- Да, като се разкараш оттук! - отвърна един от Черните криле.

Но селяните дори не забелязаха, защото всички си деряха гърлата:

- Вън! Махай се!

- Моля ви!

Погледът на Евансор отчаяно шареше по гъмжилото.

Селик го сграбчи за яката.

- Не ме пипай, Ловецо на вещери, иначе...

- Иначе какво? - Гласът на Селик накара останалите да млък­нат. - Ще ме поразиш, както други като тебе унищожиха посеви­те на тези добри хора? С какво заклинание? Огнено или ледено?

Селик придърпа мага към себе си и го тласна в ръцете на се­ляните. Юмрукът на един от Ловците на вещери се стрелна и ха­лоса Евансор по скулата. Младежът залитна. Тълпата ревеше, обаче никой не пристъпяше напред. Но Евансор губеше самооб­ладание. Селик се засмя, като видя как очите му се присвиха от ярост, а после погледът му помътня, докато оформяше маната.

- Ще удари със заклинание! - кресна някой.

Естествено пак беше от Черните криле.

Селик даде знак на други двама от хората си и те скочиха без колебание. Евансор тутакси извърши заклинанието - Силови­ят конус запрати мъжете обратно в множеството.

- Дръпнете се! - извика магът. - Не искам да ви навредя! Мо­ля ви...

Хвърлено откъм тезгяха шише профуча край бузата му.