Краля демон [bg]

Хан се отпусна на леглото с благодарност, но и с чувство на вина, задето беше толкова мърляв, макар че умората не му позволяваше да направи каквото и да било по въпроса. Имаше къде да се укрие, да поспи няколко часа и това беше същинска благодат. Ръката му пулсираше от болка, но изтощението го унесе в неспокоен полусън. Вратата се отвори и го изтръгна от съня, имаше чувството, че са минали едва няколко минути. Седна на ръба на леглото и се заопипва за ножа си — вече го нямаше.

— Самотен ловец, какво са ти сторили равнинците? — Върба остави лечителската си торба до него и долепи хладната си длан върху трескавото му чело.

— Върба? — Устата му беше толкова суха, че едвам произнесе думата. — Какво правиш тук? — Върба никога не идваше в града. Твърдеше, че изцеждал всичката ѝ магия.

— Имах работа в Превалски брод — обясни тя. Огледа внимателно ръката му и допирът на пръстите ѝ му се стори като струя хладна вода, отмиваща болката. После стана, напълни чаша с вода и изсипа съдържанието на украсена с мъниста кесийка в нея. — Ето. Изпий това. Върбова кора е. Ще облекчи болката.

Ала освен върбова кора явно имаше и момина коса и нещо друго, защото сякаш започна да халюцинира.

Вратата се отвори, затвори се и му се стори, че чува Жарава да казва:

— Какво е станало със Самотен ловец? Кой го е наранил? Пуснете ме да го видя.

После дочу и гласа на Върба, леко заповеднически, опитваше се да изгони сина си от стаята. Тогава изтрополиха бързи стъпки и Жарава се надвеси над него, задъхан, с изцъклени очи, лъснало от пот лице и провиснали дълги мокри кичури коса. Носеше поклонническа роба, чиято белота изпъкваше на фона на тъмната му кожа.

— Самотен ловец — прошепна той и протегна ръка към лицето на Хан.

Кожата на Жарава сякаш гореше и кълбовидни пламъци се въртяха около тялото му. Хан вдигна здравата си ръка пред лицето, за да се защити. В следващия момент Върба и Джемсън вече теглеха Жарава назад, далеч от Хан.

— Не можеш да му помогнеш, Жарава — увери го тревожно Върба. — Върви с Джемсън и ме остави да се погрижа за него. Моля те.

— Жарава! — изкрещя Хан и се опита да стане, но опиатът отнемаше силите му. Жарава беше болен. Жарава гореше. Танцуваше с огъня.

След секунди Върба се върна при него. Той опита да проговори, да я попита какво става, ала не успя да произнесе думите. Усещаше смътно как Върба опъва ръката му, бае ѝ, слага ѝ шина, привързва я към тялото му. После спря да усеща каквото и да било.