Краля демон [bg]

— Добре — прокашля се Амон, — но как можеш да имаш вяра на видението си? И аз понякога имам кошмари, те обаче не са нищо повече от лоши сънища.

— Възможно е да си въобразявам — съгласи се Раиса. — Но не мога да рискувам.

— Разказа ли на кралицата? Не е ли редно оттам да започнеш?

— Лошото е, че май и тя е част от проблема — пророни Раиса. — Опитах да говоря с нея и накрая се сдърпахме. Винаги става така.

Гласът ѝ заглъхна под предупредителния поглед на Амон. Двамата винаги си споделяха какво ги мъчи. Но сега изглеждаше сякаш го кара да се изправи с нея срещу кралицата, която се беше заклел да брани.

— Все пак нищо не е сигурно. Просто предчувствие — обобщи накрая Амон.

— И долавям странно поведение на хората в двореца — додаде Раиса. — Онзи ден майка ми се впусна да ми обяснява как не бивало да се омъжвам за южняк, ситуацията по техните земи била прекалено нестабилна.

— Сигурно покрай пълнолетието ти, дебюта ти в обществото и така нататък я обзема майчинска треска. — Амон протегна ръце с вдигнати нагоре длани. — Този момент е труден за всички родители. Спомням си дебютантския ден на сестра ми Лидия. Татко подлагаше на разпит и тероризираше всяко момче наоколо.

— Не знам. В същото време като че ли бърза да ме омъжи. Искала нещата да се стабилизират, защото можело да не се задържи още дълго на престола, сякаш знае нещо, което е тайна за мен. А дебютантският ми ден още не е дошъл и засега няма подходящ кандидат.

— Ти каза, че няма да се омъжиш още години — припомни ѝ почти укорително Амон.

Раиса сви рамене.

— Ако изобщо ми дадат право на глас. — Тя потрепери. — Не искам да се омъжвам. Само на петнайсет съм.

— Е, аз пък съм само на седемнайсет — напомни ѝ Амон. — И наесен се връщам в академията. Какво искаш да направя? Кого искаш да шпионирам?

— Не точно да шпионираш. Ето, от клана Демонаи получавам информация, с каквато нямам откъде другаде да се сдобия. Те не ме обсипват с ласкателства. Не се отнасят с мен като с празноглава кукла. Може да се каже, че ме уважават повече от всеки друг.

— Каква информация искаш да получиш от мен?

Раиса изпъна гръб.

— Ако се задават неприятности, то, струва ми се, ще е или откъм размирния юг, или откъм Магьосническия съвет на Сивата дама.

— А жителите на Превалски брод? Дали пък те не организират въстание? — предположи Амон.

— Защо им е? — попита свъсено Раиса. — Народът ни обича кралицата си. Появим ли се в града, ни посрещат с радушни възгласи и дъжд от цветя.

Амон клатеше глава с почти състрадателно изражение на лице.

— Какво? — озъби му се Раиса, моментално раздразнена.

— Ами, първо на първо, поданиците ви са нещастни, гладуват, а и доколкото виждам, Кралската гвардия постоянно злоупотребява с тях.

— Не — отрече категорично Раиса. — Гвардията брани народа ни.

— Раиса, ходила ли си някога в Южен мост?

— Разбира се. Посещавала съм храма им и съм минавала през квартала десетки пъти. Малко е занемарен, но…