Краля демон [bg]

Като малко момче Хан прекарваше цели часове в библиотеката на Джемсън. Той никога не му натякваше да мие мърлявите си ръце, преди да пипа позлатените корици на книгите, или да прелиства внимателно крехките им страници. Никога не го следеше дали няма да разлее мастилото, докато преписваше пасажи от тях, и не му повтаряше да не докосва ръчно нарисуваните илюстрации. Никога не му отказваше книги, колкото и сложни и дебели да бяха за малко дете.

Любовта на Джемсън по книгите се оказа заразна и Хан се грижеше за тях, макар самият той да нямаше свои.

Проповедникът седеше зад бюрото и пишеше върху пергамент. На малък котлон до него къкреше чайник. Без да вдигне поглед, каза:

— Седнете, господин Алистър. Госпожице Мари, днес проповедница Дара ще се позадържи в художническото ателие. Отидете при нея, ако обичате, докато разговарям с брат ви.

Мари се наежи и отвори уста да възрази, но Хан я потупа несръчно по рамото.

— Върви — подкани я. — Не се бой за мен. Ще дойда при теб, като приключим.

Хан поседя мълчаливо няколко минути, докато Джемсън довършваше работата си — поръси пергамента с пясък и го отмести встрани. Чак тогава вдигна поглед към Хан.

Проповедникът изглеждаше някак състарен в сравнение с предишния ден, лицето му бе изпито от болка и разочарование.

— Желаете ли чай, господин Алистър? — предложи той и взе чаша от полицата зад бюрото.

Хан се премести по-напред в стола си.

— Какво има? Какво се е случило?

Джемсън все пак му сипа чай.

— Тази сутрин са намерили още две тела — информира го той.

— На Южняци? — поиска да се увери Хан.

Джемсън кимна.

Момчето облиза устни. Вечерята още тежеше в стомаха му.

— По същия начин ли са убити?

Джемсън кимна повторно.

— Били са изтезавани. Обгорени са по различни части от тялото. Трудно е да се определи коя точно е била причината за смъртта. Възможно е да са умрели от страх.

— Видял сте телата?

Джемсън завъртя чашата в ръката си.

— Донесоха ги тук с надеждата да ги разпознаем. Познавах и двамата. Джошуа и Джени Марфан. Брат и сестра. Посещаваха храма, преди да тръгнат по улиците. Все разчитах да се откажат от този начин на живот. Като вас.

Проповедникът го изгледа многозначително и Хан усети, че очаква от него да каже нещо. Мълчанието на Джемсън имаше силата да накара всеки да си признае всяко свое провинение. Хан често си мислеше колко много щеше да спечели гвардията, ако го наемеше той да извършва разпитите, вместо да изтръгва информация от хората с насилие.

— Както ви казах и вчера, не знам нищо по въпроса — заяви Хан. — А и сте наясно, че нямам пръст в убийствата, защото прекарах нощта в храма. Гвардията, естествено, ще набеди Вехтошарите, но това ми се струва глупаво. Ако са искали да си отмъстят за нещо, шест южняшки трупа са напълно достатъчни. Какъв е смисълът да убиват още двама? Освен ако не са решили да очистят всички Южняци от Южен мост.