Краля демон [bg]

— Да. — Амон видимо се изненада, че Раиса знае за начетения проповедник. — Всеки, посещавал някога Южен мост, знае за Джемсън. Но… как възнамеряваш да стигнеш дотам?

Тя сви рамене.

— Ще ce предреша. Ти сам каза, че трябва да излизам по-често и да виждам какво се случва в града.

— Моля? — Амон вдигна смаяно ръце. — Нямах предвид да… Изключено е да се мотаеш сама из Южен мост, каквато и маскировка да използваш.

— Тогава ела с мен — усмихна му се тя широко. Щяха да го превърнат в приключение, както едно време.

— Не е по силите на един човек да те предпази от неприятности. — Сграбчи импулсивно китката ѝ, сякаш целеше да я издърпа от своята страна на спора. Ръката му беше топла, с длан, загрубяла от употребата на оръжия. — Недей така, Раиса. Защо ще ходиш сама? Измисли си нещо. Например, че отиваш на поклонение в храма.

Тя поклати глава.

— В такъв случай протоколът изисква да ме придружава целият ми антураж. Сам го каза: въоръжени стражи, карета и изобщо цяло шествие. А това ще ми попречи. Търся откровени отговори, а няма да ги получа, ако се появя с кралската свита.

— Ако ще ходиш в Южен мост, ти е нужен поне един въоръжен страж. — Раиса не отговори и той попита: — Какво си намислила?

— Не искам да казвам, докато не се уверя, че е възможно.

— А ако не мога да се измъкна от наряд? Най-вероятно ще съм дежурен до края на седмицата.

Тя стана.

— Е, отивам с или без теб. Ако искаш да ме придружиш, чакай ме в другия край на подвижния мост вдругиден по време на вечерното бдение.

— Ще отидеш през нощта? — изуми се Амон. Гледаше я сякаш най-лошите му страхове оживяваха.

— Да — потвърди Раиса. — В тъмното е по-малко вероятно някой да ме разпознае.

— Но пък е по-вероятно да ти прережат гърлото. Или още по-лошо. — Той също стана от пейката и се изправи до нея, надяваше се да я подчини на волята си, ако не с друго, то с внушителния си ръст. — Идеята е много лоша. Откажи се, Рай, в противен случай ще кажа на баща ми и той ще изпрати някой да те причака.

Раиса го погледна право в очите, макар че за целта ѝ се наложи да вдигне лице.

— Тогава просто ще изчакам и ще отида друг път.

Двамата се вторачиха един в друг.

— Може да не успея да намеря Елена — измърмори Амон. В този момент Раиса разбра, че е спечелила.

Но защо се предаваше толкова лесно? Тя огледа лицето му. Очите му отказваха да срещнат нейните, което я наведе на мисълта, че крои някакъв план.

Така да бъде. Каквото и да му хрумне, Раиса щеше да се справи с него в движение. Понечи да го целуне невинно по бузата, но той обърна глава и устните ѝ се озоваха доста близо до ъгълчето на неговите. Тя се отдръпна рязко и двамата впериха очи един в друг. Отблизо се виждаше чаровно наболата му брада.

— Е — подхвана смутено тя, — благодаря ти, задето дойде тази вечер. Ти май си единственият ми приятел.

После отиде до отвора на тунела в центъра на храма.

— Ако не успееш да дойдеш с мен до Южен мост, ела тук следващата седмица по същото време и ще ти разкажа как е минало.