![Краля демон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/8/kralya-demon-bg-download.jpg)
Краля демон [bg]
- Автор: Чайма Синда Уильямс
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543573424
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Краля демон [bg]». Краткое содержание книги:
„С пълнокръвни, отлично развити герои и богат на детайли свят Чайма разказва за живота на двама души — Раиса на върха на света, а Хан на дъното — борещи се да намерят своето място и да защитят хората, които обичат. Многообещаващо начало на поредицата за Седемте кралства“. „Пъблишърс уикли“
— Смятам да се покрия в Морски борове — сподели му Хан. — Но първо трябва да разбера чие дело са убийствата.
— Господин Алистър, не е ваша работа да издирвате убиеца на онези деца — заяви Джемсън. — Вложил съм твърде много време и усилия в образованието ви. Не желая да ви погребвам в задния двор на храма.
— Не мога да се крия вечно в Призрачните планини — замисли се Хан. — Не ги ли пратя по друга следа, стражарите няма да ме оставят на мира. А и бездруго ми е достатъчно трудно. — Джемсън запази мълчание и Хан продължи. — Искам да говоря с Вехтошарите, да проуча какво знаят те. Ако мога да се свържа и с Южняците, ще го направя. Не е изключено да имат нови, неизвестни за мен врагове.
Джемсън въздъхна дълбоко:
— Едва ли ще успея да ви разубедя.
— Все някак трябва да изчистя името си. А не виждам как другояче да го сторя.
— Добре тогава. — Джемсън извади изпод бюрото платнена торба. — Това е за вас. — Подаде му я.
Хан я претегли в ръка.
— Какво има вътре?
— Нещо от Върба.
— А тя къде е? — Хан се озърна наоколо, сякаш очакваше тя да изскочи отнякъде. Умееше да се слива с околната среда, решеше ли да остане невидима. Хан се надяваше да прегледа ръката му отново. Сигурно след едно ново докосване щеше да се възстанови още по-бързо.
— Тръгна към Морски борове. Работата ѝ тук приключи. Но каза да ви предам, че сте добре дошъл да отседнете при нея за колкото време желаете.
Хан свъси вежди.
— И Жарава беше тук. — Вдигна поглед към проповедника. — Нали? Мисля, че видях и него.
Джемсън се поколеба, но накрая кимна.
— Да. Жарава дойде с майка си. И двамата обаче си тръгнаха.
— Болен е, нали? — попита Хан. — Имаше нещо… Имах чувството, че изгаря пред очите ми. Или просто полудявам — добави той.
Джемсън приглади с длан робата си, без да среща погледа на Хан.
— Не бяхте на себе си, момко. Бяхте получил сериозен удар по главата.
На проповедниците не им беше позволено да лъжат, ала определено знаеха как да говорят със заобикалки.
— Какво е това тогава? — попита Хан и опита да дръпне връвта със здравата си ръка.
Джемсън взе торбата и я развърза.
— Очевидно Върба ви познава отлично. Каза, че нямало да тръгнете към лагера веднага, първо ще искате да уредите нещата тук. — Джемсън бръкна в торбата и извади малка кесийка.
— Тук има къна и индиго, за да си боядисате косата — поясни Джемсън. — Очаквам да се получи червеникавокестеняв цвят. Да се надяваме така да затрудните преследвачите си. Оставила ви е също пари и дрехи от клана. — Той се подсмихна иронично и хвърли поглед към поклонническата роба, с която беше облечен Хан. — Освен ако не изявите желание да положите обет и да останете при нас.
ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА
ХЛЯБ И РОЗИ
Раиса установи, че дворцовата пералня е подходящо място да си издири маскировка. Всички дрехи, с изключение на твърде луксозните, за да се поверят на перачките, минаваха оттук. А точно в момента не ѝ трябваха луксозни дрехи.
Искаше да се предреши като главна прислужница или гувернантка, но не беше лесно да намери нещо подходящо за слабата си фигура. Прерови чистото пране и се спря на дълга пола и бяла ленена блуза с тесен корсет. Наложи ѝ се да стегне ръкавите добре, за да не се свличат по ръцете ѝ, а полата — така или иначе — се влачеше по земята. Дори след като прибра дългата си коса в дантелена мрежичка, продължаваше да смята, че съвсем лесно ще я познаят. Все пак беше принцесата-наследница на кралството. Всички я познаваха. Как да го преодолее?
Ханалеа не се е страхувала, каза си накрая. Легендарната кралица, прочута със земния си нрав, често бродела сред поданиците си под прикритие. Щом тя е успявала, тогава…
Раиса поупражнява съответната скромна, ситна походка, като внимаваше да не настъпва дългата си пола и на всеки няколко метра правеше реверанси. Държеше очите си сведени и отронваше плахо „да, госпожо“ и „не, господине“. Скъта маскировката си в тайника до дъното на градинското стълбище.
За късмет Магрет си легна още по пладне, защото я измъчваше свиреп главобол. Раиса го прие като знак от Създателката и изпрати вест до майка си, че ще вечеря в покоите си. А в късния следобед влезе в Стаята на любовните истории.
Поне така я наричаше Раиса. Всъщност ставаше дума за малкия заключен килер в съседство със спалнята ѝ, където Магрет складираше подаръците, изпратени от обожателите на Раиса. Преди това обаче им правеше подробен опис в книга, кръстена от Раиса „Голяма книга на подкупите“.