Краля демон [bg]

Дочу стъпки от вътрешната страна, после издрънчаването на резето. Вратата се отвори навътре и поклонница в бяла роба с разчорлена от възглавницата светла коса примигна насреща му. Изглеждаше на негова възраст.

— Да те благослови Създателката — каза през прозявка тя. Погледът ѝ се избистри и тя стреснато ококори очи. — Какво ти се е случило, друже? — на осезаем южномостки акцент се поинтересува тя. — Сби ли се с някой? — Любопитството ѝ видимо вземаше връх над сънливостта.

— Нуждая се от покрив над главата си — обясни Хан и добави едно „моля“, понеже тя не реагира по никакъв начин. — Кълна се в Създателката, никому няма да навредя.

Като видя как се олюлява на краката си, момичето преметна ръка през кръста му и го заведе до каменната пейка в преддверието. После се отдръпна бързо и изтръска робата си с длани.

— Смърдиш — обяви с кисела гримаса.

— Извинявай. Паднах в реката — обясни той и затвори очи. Започваше да му се вие свят.

— Какво ѝ е на ръката ти? — попита тя.

Той не отчете въпроса ѝ.

— Ще събудиш ли проповедник Джемсън, ако обичаш? Важно е.

— О, няма да му се хареса, ако го вдигна посред нощ — заяви тя. — Защо не изчакаш до сутринта?

Хан нито отвори очи, нито отговори. Накрая чу глухите ѝ стъпки надолу по коридора. Вече се унасяше в сън, когато до ушите му долетя дълбокият глас на Джемсън.

— Зле ли е ранен, Дори? Сигурна ли си, че не е някой от нашите ученици?

— Не знам дали бих го познала, дори да беше от нашите, господин Джемсън. Хубавичко е помлян.

Хан отвори очи и видя Джемсън да се извисява над него със строго лице.

— Господин Алистър. Благодаря на Създателката, че сте жив. Боях се, че ви е сполетяло най-лошото.

— Къде е Мари? — попита Хан.

— Спи в общежитието. Поклонниците се погрижиха за нея. Изпратих вест до майка ви, за да не се тревожи за дъщеричката си.

Хан се подпря на ръка и се надигна от пейката.

— Трябва да я заведете във Вехтошарника — натърти той. — Никой не бива да разбира нито къде живея, нито че имам сестра.

Джемсън погледна към Дори, която слушаше силно заинтригувана.

— Свободна си, Дори. Връщай се в леглото. Аз ще поема оттук.

Дори затътри крака неохотно, надничайки през рамо на няколко пъти. Сред шумолене на платове проповедникът коленичи, за да погледне Хан право в очите.

— Кажи ми, Хансън, имаш ли нещо общо с онези убийства? — попита със строг тон. — Трябва да знам истината.

— Не, сър — прошепна Хан. — Кълна се.

— А знаеш ли кой ги е извършил? И защо?

Хан поклати глава.

— Не. Но обвиняват мен. Кралската гвардия е по петите ми. — Сведе поглед към обувките си. — Съжалявам, че ви забърквам в тая каша и ще си тръгна, ако кажете. Но просто… трябваше да се скрия, а нямам къде другаде да отида. Ако успея да се добера до Морски борове, ще се укривам там известно време, но първо имам да свърша нещо тук.