Краля демон [bg]

— Е, какво да ви кажа. Мога да ви баламосвам колкото си искам — призна Хан. — Ама аз избирам да съм откровен с вас.

— Знам и го оценявам. — Джемсън потри челото си с длан. — Извинете ме. Просто съм напрегнат. Господин Алистър, виждам, че репутацията ви на водач и стратег е напълно заслужена. И всички качества, които са ви превърнали в ненадминат уличен главатар, биха ви донесли големи успехи. В търговията. В армията. В кралския двор. — Той въздъхна. — Поне би трябвало. Но толкова много от децата, за които се грижа, намират смъртта си. Жестоко е.

— Възпитаниците на храма са най-умните деца в цялото кралство — обяви Хан и се присети за Мари. — Но единственото им бъдеще тук са уличните банди. Някои влизат в тях, защото са бандити по сърце. Други — защото нямат друг начин да оцелеят. Можеш да изхранваш семейството си с дяла си от плячката, стига да работиш за правилния главатар. — На лицето му се появи половинчата усмивка. — А ако те убият, поне няма да гледаш как близките ти ядат глина, за да напълнят празния си стомах. Имате ли представа колко ми е трудно, откакто напуснах бандата? Бъхтя се три пъти повече за два пъти по-малко мангизи. Южняците продължават да ме мразят, а Вехтошарите се чудят какво да си мислят за мен. Всеки божи ден се питам дали не трябваше да си остана в занаята.

— Тогава защо го напусна? — попита Джемсън и се прокашля. — След като е бил толкова… доходоносен?

— Заради Мари — отвърна прямо Хан. — Не искам да ѝ се случи нещо лошо. А когато си част от банда, да обичаш някого е все едно да сложиш сърцето си върху поднос и да го сервираш на враговете си. По онова време изобщо не ходех при мама и Мари и се държах сякаш ги ненавиждам. Изпращах им пари, но и с това трябваше да внимавам. Бях определил няколко Вехтошара да пазят къщата ми и пак имаше опасност. Един момент на невнимание, един уличен разбойник, решил да се прочуе, и… Рано или късно Мари трябва да се присъедини към бандата, за да е под тяхна закрила.

— Какво искаш за нея? За Мари? — попита угрижено Джемсън.

— Знам ли. Зависи тя какво иска. — Хан махна с ръка, посочвайки отрупаната с книги стая. — Тук ѝ харесва. Може пък един ден да стане проповедник. От нея би станала добра учителка или писарка. А защо да не си намери и добра работа в кралския двор? Има и музикална дарба. Ще ми се да имахме достатъчно пари да я изпратим в консерваторията в Одънов брод. — Хан вдигна очи към Джемсън. — Ето това е. Искам да ѝ дам шанс за добър живот.

Джемсън кимна.

— Мари е много умна. Като теб. — Замисли се за момент. — В момента обаче възможностите ти са ограничени. Гвардията ще преобърне всеки камък, само и само да те намери. Въпреки че жертвите са улични разбойници, осем тела не са за пренебрегване.