Краля демон [bg]

— Значи не се случва за пръв път?

Амон поклати глава.

— Вече няколко пъти, и то само откакто постъпих в гвардията.

— А какво стана с Гривника?

— Настоях да го отведат в ареста и да го подложат на нормален разпит. Той обаче ни се изплъзна, докато минавахме по Южния мост. Скочи в реката. Нищо чудно да се е удавил. — Амон се усмихна мрачно. — Каквото и да е сторил, този Гривник не е глупав. И мен да ме повлекат към ареста, за да ме разпитва Мак Гилън, ще направя всичко възможно да избягам. Сега Гилън и останалите, естествено, обвиняват мен за бягството му. И навярно са прави. — Той въздъхна.

Раиса се приведе напред, изучавайки лицето на Амон.

— Според теб той виновен ли е?

Амон се загледа във водата.

— Възможно е. Но истината не се извлича чрез мъчения. — Вдигна поглед към Раиса. — Въпросът е, че жителите на Южен мост и Вехтошарника са наплашени до смърт от Кралската гвардия, и то с основание. — Сивите му очи се вкамениха. — Мен ако питаш, искам да завържа Мак Гилън за една нощ в някоя задна уличка на Вехтошарника. Интересно ми е какво ще остане от него до сутринта.

„Амон се променя — помисли си Раиса. — Вече не мога да го позная. И докато той опознава света, трупа опит, научава нови неща, аз съм затворена тук като парниково цвете и се уча коя вилица за какво се използва.“

Тя сложи длан върху ръката му.

— Ще уредя да отстранят Гилън от Гвардията — обеща тя.

За пръв път, откакто се бяха срещнали тази вечер, Амон ѝ се усмихна.

— Как? Ще споделиш с кралицата за нашия разговор и че аз съм изразил мнение, че трябва да уволни Гилън? Не ми звучи добре. — Поклати глава. — А и не е нужно. Вече обсъдих въпроса с баща ми. Ако има какво да се направи, той ще се заеме. Но Гвардията е пълна с такива като него. Чудесно място за главорези е. Не е по силите на никой капитан да реши проблема. А някога не беше така.

Раиса стана и закрачи напред-назад.

— Именно за това говоря. Как е възможно да съм принцеса-наследница на кралството и да нямам представа какво се случва в него? — Тя се завъртя на пета и спря. — Казваш, че народът гладува?

Той кимна.

— Както знаеш, тук селското стопанство не е особено развито. Долът има плодородна почва, но такива места са малко, а зимите са твърде дълги. Злато, сребро и мед не се ядат. Винаги сме купували жито от Ардън, Тамрон и останалите южни кралства. Войната обаче се проточи и малкото храна, която пътува на север, струва твърде скъпо и е недостъпна за повечето хора. — Той спря за миг, после продължи с безпощадна откровеност. — Откъде ще знаеш? Та ти разполагаш с храна в изобилие.

На Раиса ѝ идеше да потъне вдън земя от срам.

— Не искам да съм такава кралица — промълви тя. — Безразсъдна, себична, суетна и…

— Няма да си такава — побърза да я увери Амон. — Не исках да кажа това.