Окото на времето [bg]

Когато имаше възможност, Бисиса изучаваше царя.

Седнал върху великолепен, инкрустиран със злато трон, който се поклащаше върху колесницата, Александър бе загърнат в богато извезано наметало, със златна диадема върху пурпурната македонска шапка. В ръцете си стискаше златен скиптър. Приличаше по-скоро на персийски велможа, отколкото на знатен грък — може би все още бе под впечатленията от разкоша и богатствата на царството, което току-що бе завладял.

В свитата на Александър бе и неговият гадател Аристандър, брадат старец с мръсно бяло наметало и проницателни, пресметливи очи. Бисиса предполагаше, че този човек, съсредоточил в ръцете си завидна власт, вероятно изпитва опасения за влиянието си върху царя след появата на хората от бъдещето. В подножието на трона бе седнал и персийският евнух Багоас, положил небрежно ръка върху краката на царя. Имаше хубаво лице и нежни момчешки черти. Бисиса забеляза, че Хефестий му хвърля злобни погледи.

Александър обаче не му обръщаше никакво внимание. Изглеждаше потънал в мисли — или погълнат от страданието си. За Бисиса не беше трудно с помощта на телефона да определи точно в кой момент от кариерата му го бяха срещнали. Знаеше, че е на трийсет и две, и макар че тялото му изглеждаше силно, явно беше изтощен. След дълги години на нескончаеми военни походи, при които неведнъж бе поемал в собствени ръце командването на решителната атака, Александър понасяше последствията от няколко сериозни наранявания. Изглежда, имаше затруднения с дишането и се надигаше с нечовешки усилия.

Странно бе да си представиш, че този още съвсем млад човек е покорил над два милиона квадратни километра земя и ще остави дълбока диря в човешката история. Още по-странно бе да знаеш, че от смъртта го делят само няколко месеца и че гордите и верни офицери, които пристъпват около него, ще разпокъсат и разграбят наследството му. Бисиса се питаше какво ли бъдеще го очаква сега, в този нов свят.

Колоната спря рано следобед и прислугата веднага се зае да опъва шатри. Приготвянето на храната се оказа дълъг и тромав процес — първо трябваше да се накладат огньове и да се донесе вода от реката. Междувременно търговците вдигнаха сергиите си и пратиха проститутките към войнишките палатки. Повечето от жените обаче бяха съпруги или любовници на войниците. Освен индийки, имаше македонки, гъркини, персийки и египтянки, както и жени от много други народности, които Бисиса не познаваше, може би скити и бактри. Много от тях бяха с деца — от пеленачета до пет-шест годишни момчета и момичета — и това изпълваше лагера с допълнителна глъчка.

Шумотевицата продължи през цялата нощ и Бисиса не можа да се наспи. Освен бебешки плач се чуваше смехът на любовните двойки и тъжните песни на пияниците. Бисиса бе свикнала с военни походи, при които придвижването продължаваше не повече от няколко часа, предимно по въздуха, а сега едва ли бяха изминали кой знае какво разстояние от главния лагер — и вече почиваха. От друга страна, не биваше да забравя, че тези войници бяха стигнали тук чак от далечната Македония. Опита се да си представи какво е да следваш един човек, почти младеж, през непознати и враждебно настроени страни. Със сигурност изискваше особена вяра в способностите му.