Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Тръгнах си по-рано от обикновено. — Гласът му звучеше приятелски. — А денят ми мина добре, благодаря. Работни срещи. Графици. Бюджетни средства. Обичайните неща от академичното ежедневие. А как мина твоят ден?

— Добре. Направихме си пикник в гробищния парк.

— Бриджит ми каза, че ще ходите там. Стана ми интересно. — Той й се усмихна. — Какво правиш тук?

— Трябваше ми това. — Тя му показа ножиците. — Счупих си нокътя до живеца. Онези в кухнята са много големи.

— Разбирам. Мога ли да ти помогна?

— Не, всичко е наред. Справих се.

— Добре. Да изпием ли по чаша чай? Децата изглеждат доволни. Руди спи ли?

— Да. Но предпочитам да си тръгна, ако нямаш нищо против. Ще трябва да заведа Итън у тях.

Ръката й все още беше върху снимките на голата Бриджит. С неуловимо движение Фрида ги плъзна по бюрото и ги задържа от едната си страна, все още закривайки ги с длан, след което двамата излязоха от стаята. Тя се отби в тоалетната и ги пъхна в джоба си — щеше да ги върне обратно на другия ден — после отиде да види Руди. Той вече се пробуждаше, възглавницата се беше отбелязала на бузата му, очите му бяха замъглени от съня. Фрида смени памперса му и го свали на долния етаж. Итън беше полузаспал на дивана и тя седна до него и хвана ръката му. На китката му имаше малък отпечатък от ухапване.

— Скоро се прибираме — прошепна му тя нежно.

Той кимна с глава. Фрида събра дървените му играчки, сложи го в количката и каза „довиждане“ на Ал, който сърдечно й благодари за грижите и който не подозираше, че в задния й джоб са снимките на голата му съпруга.

— Съжалявам за Санди — каза тя на излизане. — Знам, че с него сте били близки.

— Благодаря. Да, Санди прекарваше много време с нас. За него ние бяхме семейството, което той нямаше. Децата го обичаха. Двамата с Бриджит доста често приготвяха неделния обяд. Харесваше им да се състезават в готвенето. — Той погледна Фрида, но погледът му сякаш минаваше през нея. — Понякога казваше, че в някои отношения Бриджит му напомня за жена, която познавал преди време.

— Коя е била тя?

— Така и не стана ясно. Просто жена. Доколкото разбрах, са имали любовна връзка, но тя се е отнесла с него като кучка. — Думата прозвуча странно от устата на възпитания Ал. — А и Санди, както може би знаеш, беше изключително потаен. С него можехме да прекараме цяла нощ в пиене и разговори — това често ни се случваше, особено когато ходехме заедно по конференции — но той продължаваше да мълчи като риба за някои неща. Например за интимния си живот. — Той въздъхна, а после добави: — Трябва да тръгваш. Твоето малко приятелче заспива.

Беше прав. Главата на Итън клюмаше, а очите му се затваряха.

— Утре сутринта пак ще дойда — каза Фрида.

Ал изглеждаше разсеян.

— Чудесно — усмихна й се той.

Късно вечерта Фрида се отби в минимаркета на няколко преки от квартирата си. Салатите от обяд се продаваха на половин цена. Тя си купи оризова салата и салата от зеленчуци на скара и се прибра с тях. Беше много изморена, но седна на масата, за да ги изяде, а после си направи чай и накрая се добра до леглото. Веднага потъна в сън, сякаш под нея се беше отворила невидима врата. Внезапно се събуди от звук, който не можа да определи. Може би беше част от кошмара, който сънуваше? Не, не беше. Някой чукаше на вратата. Тя се спотаи в тъмното. Сигурно беше грешка; човекът отвън щеше да разбере и да си продължи по пътя. Но чукането не преставаше. Фрида стана от леглото, навлече панталоните си и облече един пуловер. После отиде до вратата.