Натрапчиви мисли за петък [bg]

Във входното антре тя се загледа в снимките по стените, но нито една не беше на Санди — имаше няколко на Там и Руди и две на Ал и Бриджит като по-млади. Ал беше още по-слаб от сега, с тесни рамене, тесни бедра, с лунички и бледа кожа. Бриджит беше сочна като екзотичен плод. Опасна, помисли си Фрида, докато влизаше в кухнята, където намери само кухненски принадлежности. Очевидно поне единият от двамата беше добър готвач. Също като Санди: тя си го представи тук, сред острите ножове, медните съдове за готвене и многобройните бурканчета с подправки, как навива ръкавите на ризата си. Погледна към готварските книги, очаквайки да види някоя от неговите между тях.

Фрида се качи до междинния етаж и откри малък кабинет, който гледаше към задния двор. Веднага позна, че е на Бриджит, макар и да не знаеше защо. Навсякъде имаше рафтове с книги, а на перваза на прозореца беше подпряна цигулка със скъсана струна. По бюрото бяха разпилени листове. Имаше и лаптоп, но когато Фрида отвори капака му, той й поиска парола. Тя дръпна първото чекмедже, което беше пълно с химикалки, моливи, ножици и кламери. В следващото чекмедже имаше снопче фотографии, които тя разгледа набързо. Лица, които не познаваше, очевидно отпреди много години; може би членове на семейството на Бриджит, и да, там беше и самата Бриджит като момиче — човек веднага можеше да я разпознае, дори и по леко предизвикателното изражение, с което беше погледнала към фотоапарата. В дъното на чекмеджето имаше метална кутия с паянтова заключалка. Фрида я извади и я разтърси, при което се чу меко шумолене на хартия. Натисна с пръсти заключалката, но тя не поддаде. На стената от едната страна на бюрото имаше картина на жена с чадър. Тя гледаше Фрида с разочарование.

— Нямам време за обяснения — каза й Фрида на глас и като взе ножиците от горното чекмедже, мушна върха им в заключалката и рязко го завъртя. Този път механизмът поддаде и тя отвори кутията. Вътре имаше цял куп писма. Защо някой би държал писма, заключени в чекмедже? Фрида взе първото от купчинката: беше написано със синьо мастило и небрежен почерк, който не беше на Санди. Нещо повече — мастилото беше избледняло, а датата най-отгоре на листа беше отпреди дванайсет години. И как иначе — в днешно време много малко хора пишеха хартиени писма. Фрида го разгледа и видя, че беше любовно писмо, написано до Бриджит, преди да стане майка, а вероятно и преди да се запознае с Ал. Приличаше на писмо, написано късно през нощта под въздействието на силно сексуално желание. Обзе я чувство на срам. Тя вдигна очи и срещна погледа на жената с чадъра.