![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
Така, обикаляйки от къща на къща с билетите за чай и лотарията на Гуидобалди, изкарах шест месеца. Когато не обикалях, бях на разположение на командира: правех компания на Анезина в кухнята. Тя беше по-голяма нещастница от мен. За шестте години, през които сервираше и готвеше, не се бе научила да пържи яйца и да измете една стая като хората. Слугиня за всичко, както се казва - неспециализирана, би я определил моят млечен брат. Но макар и толкова проста, с кръгло червено лице и надути бузи, с две толкова малки очички, че приличаха на карфици, и рошава коса, щръкнала право нагоре, на мен Анезина ми харесваше. Навярно защото беше като мен, без специализация, бедна женица и толкоз; навярно защото беше си запазила грубите селски маниери, които първоначално отблъскват, но после всъщност успокояват, толкова искрени и сърдечни, като мирис на хляб рано сутрин в предградията. И понеже едното води до друго, първо се обикнахме, после, говорейки си за командира и за Йела, стигнахме до извода, че експлоатират и двамата ни, плащат ни малко, държат ни облечени в дрипи и ни хранят по-зле от кучета. И въобще, след като сме разбрали как става работата, по-добре да започнем собствен бизнес.
Ти си интелигентен - окуражи ме Анезина. - Колко му е да започнеш да печаташ билети и да ги продаваш? Разликата е, че сега парите ги взема той, докато утре всичките ще бъдат за теб.
Една сутрин, без да кажем дори „много ви здраве“, си тръгнахме от къщата на командира, а Анезина реши да си вземе като компенсация за експлоатацията комплект чаршафи; и без това няма да донесат в полицията, разсъждаваше тя, защото са в ръцете ни. Аз се задоволих да задържа парите, събрани от последните билети - седем хиляди лири общо. Наехме стая с телефон, разбира се, и аз веднага се заех с отпечатването на билетите. Този път ги посветих на сираците и вдовиците на кантонерите. Идеята ми хрумна, защото аз самият бях сирак на кантонер и цялото ми детство мина в гледане на влаковете по железния път за Абруцо, в района на Талиакоцо. Договорихме се Анезина да си остане вкъщи до телефона, за да отговаря на позвъняванията като секретарка на асоциацията; аз в това време щях да обикалям къщите.
Забележете какво означава специализация! Гуидобалди, той беше специализиран: умееше да говори по телефона авторитетно, знаеше как да се наложи и най-вече знаеше към кого да се обърне. Аз не умеех да говоря, още по-малко да се наложа; в телефонния указател сред милионите имена се губех и никога не намирах онова, нужното. Все попадах на нелюбезни или на бедни хора, или пък на прекалено рафинирани. Отказваха билетите, като много ясно заявяваха, че е измама; някои дори заплашваха да отидат в полицията. Докато обикалях, се бях превърнал в дрипльо и по-скоро вдъхвах страх със скъсаните си обувки и кирливя шлифер; билетите, които никой не искаше да купи, също се бяха изцапали, повече от шлифера. Накрая толкова паднах духом, че продължавах да обикалям, но обезверен, със свито сърце, неспособен дори да произнеса ясно думите, когато се представях в чакалнята и клиентът ме питаше какво желая. Да не говорим за помощта на Анезина. Между другото, тя дори не знаеше италиански. Веднъж на клиент, който се обади контролно, отговори:
- А виъ к’во мислите? Ке они съ мушеници?
Изводът: за месец едва-едва продадох около дузина билети.
Последният удар ми дойде - то е ясно - от инженера, моя млечен брат. Отидох при него от отчаяние. След като оглежда дълго билетите, отбеляза, че за него асоциацията е нова и никога не я е чувал. Констатира без особена увереност:
- Е, известно е, че съсловието на кантонерите е напълно забравено.
Погледна ме със странно изражение и рече:
- Серафино, предупредих те да се специализираш. Не го направи. Съжалявам, но това е измама и съм принуден да те издам.
Пребледнях като мъртвец, огледах се из неговото студио, студено и голо, с таблици, пълни с цифри, лавици, отрупани с карти и компаси и с китайски мастила. Помислих си, че той е специализиран, и Гуидобалди е специализиран. И всички онези, които извършват определена работа като него или определена измама като Гуидобалди, се измъкват, защото са специализирани; а аз, аз не бях такъв, имах само ръцете си като Анезина, която също нищо не умее, даже и да сготви спагети или да премете едно помещение. Рекох си, че моята беше свършена... и понеже бях гладен и усещах слабост, припаднах, както си стоях - просто паднах на земята. Когато се свестих, млечният ми брат каза: